Доктор Смърт [bg]

— Какво ви взеха?

— Всичко, което имах. — Поклати глава. — Нямам полза от вас. Край на този разговор.

— Носехте ли оръжие? — попитах.

Той започна да си тананика.

— Пойнсетия е на три преки от жилището на баща ви.

Тананикането стана по-силно. Клепачите му затрептяха.

Дишането му се учести.

— Възнамерявате ли да отскочите дотам? — надвиках го аз. — Последния път, когато сте се опитали да влезете, госпожата от долния етаж ви е изгонила. Колко пъти сте се промъквали вътре?

Рязко се изви към мен.

— Ще отхапя носа ти. Око за око, както си отмъсти онзи твой колега… Лектър. Не, той беше психиатър. Страхотен филм. Гледах го и после седмици наред ядох фасул.

— Вие ли убихте баща си? — попитах.

— Разбира се — отвърна Салсидо. — Освен това отхапах носа му и го изядох с гарнитура от боб… и някакво вино… мисля, че „Шабле“. Намери ми от шибания тегретол.

— Ще видя какво мога да направя — обещах.

— Не ме лъжи, докторче.

— Ще направя каквото мога.

— Не, нищо няма да направиш.

Оставих го, върнах се при сестрата и позвъних на пейджъра на лекаря, написал последната бележка. Беше жена на име Грийнбаум, специализантка първа година. Това означаваше, че има едва няколко месеца стаж. Обади се от областната болница и каза, че ще се върне в Холивуд едва на следващия ден. Обясних защо съм бил при Салсидо и я попитах за лечението му.

— Да — отвърна тя, — твърди, че трябвало да „поддържа вътрешна стабилност“. И пред мен запя същата песен. Чакам да се свържа с лекуващия му лекар.

— В момента е на самолечение за агресивност и емоционални изблици. Щом вече е на тегретол, значи е преминал фазите на литий и невролептик. Може би в затвора.

— Може би, но не се добрахме до нищо, подобно на клинична история. Тегретол — добре, но съществува риск от странични ефекти. Трябват ми изследвания на кръв.

— Успяхте ли да поговорите с него?

— Отказа да говори.

— Сега е малко по-словоохотлив — осведомих я аз. — Има доста висок коефициент на интелигентност. Знае как се чувства, преди да стане агресивен, и полага усилия да се владее.

— Какво предлагате?

— Мисля, че поне в едно отношение може би самият той знае кое е най-добро за него.

— Видяхте ли кожата му? — попита тя.

— Няма начин да остане незабелязана.

— Твърде неорганизиран е за човек, който знае кое е най-добро за него.

— Права сте, но…

— Ясно — отбеляза специализантката. — От полицията са ви изпратили при него и искате да бъде в състояние да разговаря с вас.

— Донякъде е така. Освен това вече е проявил агресивност и ако нещо му действа добре, не е зле да се има предвид. Не ви уча как да вършите работата си.

— Напротив, точно това правите — засмя се тя. — Всъщност, защо не? Всички ми дават наставления. Добре, не бих искала да се разбеснее и да ме измъкнат от къщи в три през нощта. Отново ще се опитам да открия лекуващата му лекарка. Ако е съгласна, ще получи дозата си.