Доктор Смърт [bg]

След като разчистихме масата от закуската, с Робин отидохме до магазина за хранителни стоки и се поразходихме с кучето. После тя легна да подремне, а аз влязох в кабинета си, включих компютъра и отново порових в интернет. Не изникна нищо ново за Мейт, освен няколко клюки на тема „право на смърт“ в чат, в който участниците упражняваха конституционното си право да бъдат параноици.

„Белият рицар“ бе споделил: „Може би имам развинтено въображение, но мисля, че след смъртта на доктор Мейт ще последват нови опити да бъде затворена устата на всеки, дръзнал да се съпротиви срещу онези, които държат властта“.

„Прав си — бе отвърнало «Смешното момиче». — Чух, че полицаи от различни градове са се събрали, за да създадат отряд срещу застъпниците на евтаназията. Планът е за избиване на хора така, че да изглежда дело на организация, защитаваща правото на смърт.“

Явно гледаха твърде много филми. Излязох от мрежата.

Записките на Мейт… Крайно време бе отново да навестя любезната Алис Зоуби. Вероятно никога не бяха попадали у Хейзълтън, а се съхраняваха в кокетната бяла къща на „Гленмънт“.

Едва ли щеше да бъде по-откровена.

Освен ако изтъкнех разликите между подпомогнатото самоубийство на Джоан и другите „пътници“ на Мейт. Можех да намекна, че той не е помогнал на Джоан, а Ричард го е убил напразно… че Мейт е станал изкупителна жертва, както твърдеше самата Зоуби.

Ако вече знаеше това, новината за ареста на Ричард би я разтърсила. Може би дори й минаваше през ум да даде показания. В такъв случай щях да се постарая да наклоня везните… да се възползвам от скръбта й.

Манипулативно, но тя бе от хората, според които недъгавите трябва да получат помощ да престанат да съществуват. В най-лошия случай щеше да тръшне вратата пред лицето ми. Нямаше да загубя нищо. По-добре да опитам, отколкото да бездействам.