Тетрарх [bg]

Както бе казала, Иризис се намираше в обширния хангар. Бе застанала край задния люк на един от кланкерите, когато Пирси изникна на прага. Иризис й помаха, а другата жена се затича към нея.

— Скрутатор Флид заръча да бягате веднага.

— Благодаря ти. Постарай се да не те видят, когато се връщаш.

Пирси се изгуби сред редиците машини, а Иризис се затича към страничната порта. В момента, в който я прекосяваше, вътрешната врата на хангара се отвори. Двама войници изскочиха, последвани от перквизитора.

— Остани на място! — ревна Джал-Ниш.

Иризис нямаше намерение да го слуша. Сега накъде? Наляво пътят до цистерните беше по-кратък, но пък войниците можеха да прекосят напряко през фабриката и да достигнат предната врата преди нея. Затова тя се обърна надясно и се затича с все сила. Ако успееше да стигне до ъгъла навреме, щеше да им се наложи да претърсват и двете посоки.

Успя на косъм. От лявата й страна се намираше плацът, понастоящем празен. Отдясно се простираше дългата стена на казармените помещения и зимната тренировъчна. Пред нея очакваха градини и овощия, по това време на годината пълни с работници. Но никой там не би я нападнал.

— Ето я! Спри или ще стреляме, майсторе.

Спри и ще стреляме, помисли си тя и продължи да тича. Преднината й бе достатъчна, за да я постави извън обсега на точен арбалетен изстрел, ала това не я караше да се чувства спокойна. С малко късмет можеше да бъде уцелена и от двойно по-голямо разстояние.

Пред нея се издигаше заоблена опорна стена, обграждаща ъгъла на тренировъчния двор. Раницата удряше Иризис при всяка крачка, гърдите й подскачаха болезнено. А все още й оставаше още много път.

Няколко болта удариха камъка, прорязвайки сиви дири в мъха на стената. Бяха профучали съвсем близо до нея. Иризис се затича встрани, подхлъзна се и падна на ръце върху павираната земя, одирайки дланта си. Веднага скочи на крака и погледна назад, за да види как вторият войник се прицелва.