Златният бряг [bg]

— Добре. Не плащам за услуги.

— Не вземам такса за тях.

Белароса се усмихна:

— Но ще покрия разходите ти.

Свих рамене. За миг с ужас си помислих, че Белароса ще ми протегне ръка през масата. Веднага си представих една снимка в местния вестник, озаглавена: „Дон на мафията и известен адвокат сключват сделка в «Крийк».“ Но той не пожела да си стиснем ръцете, слава Богу, и аз смених темата с думите:

— Дължа ти пари за конюшнята.

— Аха. Какво ти каза Доминик?

Казах приблизителната цена, която бе посочил Доминик, и добавих:

— Но сигурно е повече.

— Тези олизници работят евтино през първите няколко години. След това, като понаучат малко английски и видят какво става тук, започват да прецакват клиентите, както правят всички. — После добави: Това е американската мечта.

(Не съвсем.)

— Тези момчета не изкараха дори минимални надници — казах аз.

Той сви рамене.

— И какво от това? Няма да се научат, ако ги съжаляваш и им даваш повече. Хората трябва да отговарят за кашите, които сами забъркват. Прав ли съм?

— Да, но мисля, че ти субсидира тази работа. Мисля, че се опитваш да ме направиш свой длъжник.

Той не отвърна на това, но попита:

— Доволен ли си от свършената работа и от цената?

— Да.

— Край на тази история.

— На кого трябва да платя?

— На мен. Отбий се някой път да изпием по едно кафе. В брой, чек — няма значение.

— Добре.

Белароса се облегна назад, кръстоса крака и ме разглежда известно време.

— Сега, като знаеш, че няма да отидеш в затвора, изглеждаш по-добре.

(И щях да изглеждам още по-добре, ако знаех, че Франк Белароса отива в затвора.) Каква каша.

— Ей, онази картина, която жена ти рисува, изглежда страхотно — осведоми ме Белароса. — Макар че тя не ми дава да надничам през рамото, разбираш ли. Тя ме гони оттам, но когато си отиде, аз надигам платното и надзъртам. Тя е страхотна художничка.

— Радвам се, че харесваш картината.

— Аха. Трябва да й намеря някакво достойно място. Анна също я харесва. Сега вече разбира за какво говори Сюзън. Разбираш ли? Руините. Анна и Сюзън се спогаждат много добре.

— Радвам се да чуя това. Много мило от страна на жена ти да ни праща от ястията си.

Това беше един от безсмислените уаспски разговорни шаблони, към които се бях върнал, след като приключихме важния делови разговор, което обаче, изглежда, не се понрави много на Франк. Той вероятно си мислеше, че след като си говорихме за покупки, убийства и овлажнялото бельо на Берил Карлайл, сме сродни души, но аз исках да му покажа, че дори и да сме се въргаляли в една и съща помия за известно време, аз все още можех да се извисявам като орел. Мисля, че на един етап оценяваше това. Нали това купуваше: един орел. Свинете вървяха по-евтино.

Осъзнах, че по някаква причина шумът в салона бе стихнал. Погледнах към вратата и видях Сюзън, която идваше към мен, а зад нея Анна Белароса.