Великолепно
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Великолепно». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин Ема отново облече пътническия си костюм, който вече беше освежен и изгладен. Софи се появи на закуска в пеньоара си и с някак зачервени от съня очи, но изглеждаше невероятно щастлива.
— При тези обстоятелства мисля да скъся визитата си и да посетя братовчедите си за няколко дни — каза Ема.
— Не е нужно да правиш това — каза Софи бързо и заглуши една прозявка.
Ема се усмихна знаещо. Софи не беше прекарала много време в сън предната нощ.
— Не, повярвай ми, така предпочитам. Заслужавате известно време насаме със съпруга ти и сина ти. Ако можеш само да изпратиш някой до Алекс с бележка, която да го информира за промяната в плановете, ще ти бъда много благодарна.
— О, да, разбира се. Но се увери, че няма да се върнеш, преди да са изминали четирите дни. А ако можеш да издържиш, трябва да пробваш и пети ден.
Ема само се усмихна и изяде омлета си.
Глава двадесет и трета
Небето бе значително по-чисто в сравнение с изминалата нощ, така че Ема отвори всички прозорци на каретата, докато пътуваше към Лондон. Пътуването през земите на Уайлдинг, които бяха доста по-близо до града в сравнение с Уестънбърт, не беше много продължително, а Софи великодушно й бе заела копието си от „Хамлет“, което бе започнала да чете предишната вечер.
Тя се бе съсредоточила в историята и спираше да чете само от време на време, когато ритмичният тропот на конските копита я унасяше.
— Да построиш болница или да не построиш. Това е въпросът — каза тя на глас в един от тези случаи и след секунда добави. — Това беше наистина ужасно.
Когато Ема пристигна в Лондон, беше малко след пладне и след като взеха и последния завой, преди да достигнат къщата на братовчедка й, тя развълнувано надникна през прозореца. В далечината видя Бел да се спуска по предните стъпала на дома си. Един кочияш й помогна да се качи в закрита карета.
— О, Бел! Бел! — извика Ема, размахвайки кърпичката си.
— Не мисля, че ви чува, Ваша светлост — каза Еймъс, един от конярите на Ема.
— Предполагам, че си прав.
Екипажът на Ема спираше продължително и тя трябваше да извика доста силно, за да бъде чута сред тракането на колелата на нейната и другата карета. Тя сбърчи чело. Имаше нещо странно в начина, по който кочияшът помогна на Бел да се качи. Той на практика я вдигна. Ема усети първите тръпки на безпокойство.
— Желаете ли да я последвате? — попита Еймъс.
— Да, предполагам… Оу! — възкликна внезапно тя и се почувства далеч по-облекчена. — Знам къде отива. В дамския литературен клуб. Посещава го всяка сряда следобед. Отидох с нея няколко пъти. Срещите се провеждат в дома на лейди Стентън, който не е много далеч. Просто следвайте каретата й и аз ще я изненадам там.
Кочияшът кимна и пришпори каретата покрай дома на Блайдън, за да последва Бел по улиците на Лондон. Ема се облегна назад и наблюдаваше през прозореца как елегантните къщи се носят пред очите й.
— Чакай малко… — каза тя с недоумяващ глас, когато подминаха познатата къща. Надникна през прозореца и се обърна към Еймъс. — Това беше домът на лейди Стентън.
— Може би братовчедка ви ще прави нещо друго днес, Ваша светлост и ще пропусне литературната среща.
— Не — отвърна Ема категорично и поклати отрицателно глава. — Тя никога не пропуска среща, когато е в града.
Еймъс сви рамене.
— Желаете ли да продължим да я следваме.
— Да, да — отговори Ема разсеяно. — Въпреки че сега, като се замисля, не разпознавам кочияша. Отнесе се с нея доста грубо. Предполагам, че биха могли да са наели нов кочияш, но все пак това е малко подозрително.
— Какво искате да кажете, Ваша светлост? Мислите ли, че някой се опитва да отвлече братовчедка ви?
Ема пребледня.
— Еймъс — каза тя остро, — отбий от пътя за момент. — Кочияшът спря и Ема се протегна по-напред през прозореца, за да разгледа внимателно каретата пред нея. — О, боже мой! Това не е някоя от нашите карети. Възможно е да са наели нов кочияш, но да купят нова карета. Щях да чуя за това.
Еймъс се обърна назад.
— Не мислите ли, че вашата братовчедка щеше да забележи различната карета.
— Не. Очите й са зле. С всичкото това четене. Но тя отказва да носи очила. — Ема се задави от страх. — Еймъс, каквото и да правите, не позволявайте на каретата да излезе от полезрението ви.