Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Никога не съм имал по-голяма нужда от добрите ти действия и услуги, Монео. Сватбата трябва да бъде организирана с възможно най-голямо внимание. Необходима е прецизност, на която само ти си способен.
— Къде, господарю?
Е, нещо живна в гласа му.
— Селото Табур в Сарийър.
— Кога?
— Оставям на теб да определиш датата. Обяви я, след като всичко бъде подготвено.
— А самата церемония?
— Аз ще я ръководя.
— Господарю, няма ли да ти трябват помощници? Какви вещи ще са необходими?
— Освен обичайните ритуални украшения?
— Всичко, за което мога да не…
— Няма да ни трябва много за малката ни шарада.
— Господарю? Умолявам те! Недей…
— Ти ще стоиш до булката и ще я предадеш, за да се омъжи — прекъсна го Лито. — По стария ритуал на свободните.
— Значи ще са ни нужни водни халки(*) — кимна Монео.
— Да! Ще използвам тези на Гани.
— А кои ще са присъстващите, господарю?
— Само гвардията на Говорещите с риби и благородниците. Икономът се вгледа внимателно в лицето на Бог-Императора.
— Кого има предвид господарят, когато споменава благородниците?
— Теб, семейството ти, всички от домакинството ни, царедворците от Цитаделата.
— Моето семейство… — трудно преглътна Монео. — Включваш ли Сиона?
— Ако оцелее след изпитанието.
— Но…
— Тя не е ли от твоето семейство?
— Разбира се, господарю, тя е атреидка и…
— Е, тогава с пълно основание включвам и нея!
Монео извади от джоба си малко запаметяващо устройство — тъмночерна вещ от Икс, чието съществуване нарушаваше забраните на Бътлъровия джихад. Лека усмивка пробяга по устните на Лито. Майордомът знаеше задълженията си и преминаваше към тяхното изпълнение.
Шумотевицата около Дънкан Айдахо зад вратата се засили, но той не обърна внимание на звуците.
Добре известна му е цената на привилегиите — помисли Лито. — По-точно, става дума за особен съюз — този на привилегията и дълга. Именно в него е събрано кредото на аристократа и неговото извинение.
Монео приключи с взимането на бележки.
— Още няколко подробности, господарю… Ще има ли специални дрехи за Хви?
— Влагосъхраняващ костюм и роба за невяста от свободните. Но оригинални.
— А украшения и други дреболии?
Погледът на Бог-Императора се спря на пъргавите пръсти, които играеха върху записващото устройство, визирайки някакъв завършек.
Качества на водеща фигура, смелост, усет към познанието и чувство за ред са неща, дето той има в излишък. Заобикалят го като сияние, но същевременно скриват от очите на всички останали, с изключение на мен, вътрешното загниване. То е неизбежно. Отида ли си, ще го видят.
— Господарю? — настойчиво се обади Монео. — Да не би пак да се носиш из облаците?
Аха! Новият израз му харесва!
— Това е всичко — каза той. — Робата, влагосъхраняващият костюм и водните халки.
Икономът се поклони и си тръгна.
Сега погледът му е устремен напред — помисли Лито, — но и тази новост ще отмине. Отново ще се обърне към миналото. А някога хранех големи надежди за него. Както и да е… Може би Сиона.
„Не създавай герои“ — казваше баща ми.