![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Сиона изглежда толкова млада…
— За нея съм личен пример на позьор и измамник, който държи властта си с фалш и преструвки и никога не проявява интерес към потребностите на хората, които го заобикалят.
— Не бих ли могла да поговоря с нея и…
— Не! Не бива да правиш дори и опит за убеждаването й в каквото и да е. Обещай ми, Хви.
— Ако го искаш, разбира се, но…
— Чуй, всички богове имат същия проблем. След като съм вникнал и осъзнал по-дълбоките нужди и потребности, нерядко бивам принуден да пренебрегвам непосредствените. А липсата на внимание към непосредствените потребности е обида за младите.
— Не би ли могъл да обсъдиш с нея въпроса и да…
— Никога не прави опит за разумно обсъждане с хора, които знаят, че са прави!
— Но когато ти знаеш, че грешат…
— Вярваш ли ми? — Да.
— А ако някой се опита да те убеди, че съм най-голямото зло на всички времена…
— Ще се разгневя много. Бих могла… — тя сама прекъсна думите си.
— Здравият разум има смисъл и е ценен — рече спокойно Лито — само когато функционира на фона на безсловесната физическа среда на света като цяло.
Хви се замисли, присвила вежди. Беше истински очарован от начина, по който съзнанието й постепенно допускаше до себе си реалното състояние на нещата.
— Ах… — тя сякаш удави с дъха си готовите да изскочат думи.
— Никое мислещо същество не ще може вече да отрича значението на опита ми — каза той. — Виждам, че започваш да схващаш нещата както трябва. Наченките на началото! Нали заради тях е целият живот!
Бъдещата му съпруга потвърди с кимване.
Никакви доводи против — помисли той. — Когато забележи оставените знаци, тя просто ги следва, за да разбере къде ще я отведат.
— Докато има живот, всеки край е начало — продължи Лито. — И аз ще спася човешкия род дори от самия него.
Хви отново кимна. Следата продължаваше да води към намиращото се отвъд.
— Ето защо никоя смърт не може да бъде провал в увековечаването на човешкия род — каза той. — Затова смъртта ни вълнува така дълбоко. И най-тъжната е тази на някой млад човек.
— Икс все още ли застрашава твоята Златна Пътека? Винаги съм знаела, че се сговарят за нещо много лошо.
Те и сега го правят. Хви не чува скритото послание в собствените си думи. В нея просто няма потребност да го чуе.
Той се загледа в любимата си, изпълнен с усещането за чудото, което се наричаше Хви. Честността й някои сигурно щяха да нарекат наивна, но Лито я възприемаше като нещо, което тя не осъзнава. Честността не беше скритата й същност, а самата Хви.
— За утре ще уредя представление на площада — каза той. — Ще го изпълнят спасилите се лицетанцьори. След това ще бъде обявен нашият годеж.
„Да не остава и сянка на съмнение, че съм сбор на предшествениците си, както и арена, на която те споделят моите мигове. Те са клетките ми, а аз съм тяхното тяло. Ето, това е фавраши, за която говоря — душата, колективното подсъзнателно, хранилището на всяко нараняване и радост. Представлявам изборът на тяхното разбуждане. Моят самхади, е техен самхади. Техният опит е мой! Извлеченото от тях познание е мое наследство. Те, милиардите, са единственото мое аз.“