Францисканският заговор

— Не се и опитвай да ми вадиш оръжие — предупреди търговецът рицарите на Рофредо. — Нено ще ти отсече ръката още преди да си успял да ми посегнеш.

Местните се бяха подредили на безопасно разстояние и подвикваха подигравки и към двете страни, като неколцина се осмелиха да хвърлят по някой камък. Противниците заеха позиции, но все още се колебаеха, претегляха се един друг и се чудеха какво да предприемат. Погледът на Амата се местеше ту към свадата, ту към Якопоне, после пак обратно, а накрая мярна патрулна двойка — часовите най-сетне бяха чули суматохата и тичаха към мястото с извадени алебарди.

— Каква е тая врява? — провикна се единият.

Двете противникови групи пак закрещяха и заразмахваха ръце, към тях се присъединиха и зяпачите, които най-сетне се осмелиха да приближат. Часовият вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Амата излезе от скривалището си и отметна качулката си назад.

— Тези мъже от Тоди се опитаха да ме отвлекат, въпреки че съм гражданка на Асизи. — Думите излизаха с мъка от устата й, говоренето й причиняваше болка. Рицарят явно й бе разбил устната, когато й закри устата с ръката си.

— Това е дона Амата — чу се женски глас от тълпата.

— Конете им връхлетяха върху този миролюбив и добър човечец — продължи тя, като посочи тялото на Якопоне. — Ако не беше той, щяха да осъществят плана си.

— Освен това блъснаха каруцата ми и унищожиха половината ми стока — изръмжа търговецът. — А аз също съм гражданин на този град.

И врявата избухна наново. Амата отиде при каещия се и коленичи край него. Чуваше яростта на хората наоколо, насочена към Рофредо.

— Изчезвайте оттук — нареди му часовият. — Излъгахте ни за причината на посещението ви в нашия град.

— Ами каретата и екипажът ми?

— Каретата ви е на трески. За животните се върнете по-глсно, но не очаквайте да си ги получите. Има пострадали жители на Асизи, които следва да бъдат обезщетени, а може да се окаже, че срещу вас има и обвинение в убийство.

Амата вдигна очи точно навреме, за да види обезумелия поглед на Рофредо, насочен към нея. Дано Бог даде никога повече да не й се налага да се изправя срещу това омразно нице. Графът и рицарите му се метнаха по конете си и се отправиха към градската порта. Тълпата ги изпрати с дюдюкания и канонада от камъни.

Жената погали Якопоне по бузата и по проскубаната брада с опакото на ръката си.

— Бедни ми, бедни братовчеде — прошепна тя. — Чуваш ли ме?

Единият часови се надвеси над нея.

— Убиха ли го?

— Жив е, но е лошо ранен.

Някой коленичи до нея на камъните.

— Коларят ми и останалите ще пазят стоката. Искате ли да ви помогна да отнесем този човек някъде?

Тя погледна право в кафявите очи на търговеца. Погледът му не трепна.

— Ще ви бъда благодарна — рече Амата. — Ще се погрижа да му намеря лекар. — Прокара пръсти през сплъстената, мърлява коса и додаде: — Или ако се наложи, да му организирам прилично погребение.