История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001
- Автор: Константинов Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001». Краткое содержание книги:
Едва сега регентите и правителството решиха да възложат тайна мисия на бившия председател на Народното събрание Стойчо Мошанов за преговори със съюзниците в Цариград и Кайро.
В средата на август Трети украински фронт на Червената армия осъществи успешно Яш-Кишиневската операция и навлезе в Румъния. На 23 август 1944 г. бе извършен преврат в Букурещ с помощта на крал Михай и Румъния обяви своята капитулация. Съветските войски достигнаха Дунава и българската граница.
От Москва се надяваха на подобен преврат и в България, но фактически сведенията от София не даваха никакви изгледи за такава възможност. Вярно е, че Багрянов беше преговарял с Берлин за изтегляне на всички намиращи се в страната германски части и беше наредил обезоръжаването на прехвърлящите се от Румъния в България германски военни.
Потискащото беше, че съобщенията от Стойчо Мошанов не бяха никак окуражителни. Съюзниците приемаха като крачка за сключване на примирие изтегляне на Българския окупационен корпус от Сърбия и настояваха за безусловна капитулация и пълно изтегляне на българските войски от новоосвободените след 1941 г. населени с българи територии от Гърция и Югославия.
Правителството на Багрянов не можеше да се съгласи с такива условия, оказа се в безизходица и подаде оставка. През август, най-сетне, стана факт ръководно тяло на дирижирания от комунистите Отечествен фронт, съставен от привърженици на комунистическата партия БРП (к), БЗНС „Пладне“, левите социалдемократи и, разбира се, политическия кръг „Звено“. Опитите да се постигне споразумение между ОФ и „легалната опозиция“ оставаха безплодни, поради „ветото“ от Москва. Съветският съюз готвеше следващата и последна своя стъпка по отношение на България — обявяване на война и окупиране на страната.
При това положение Регентството, след тридневни преговори, възложи на Константин Муравиев (бивш министър на войната в кабинета на Стамболийски и негов племенник), да състави правителство, в което при обявяване на декларацията му влизаха „десни“ земеделци, народняци и демократи. Бяха оставени места за представители н „Отечествения фронт“. Дори един от тези представители Петко Стайнов (дотогава потомствен народняк) бе „приел“ участие в кабинета, но на 1 септември отказа поради нареждане от Москва до БРП (к) и подопечния й ОФ да прекратят категорично всякакви преговори с „легалната опозиция“.
С първите решения на правителството се ликвидираха националистическите организации, ликвидира се жандармерията, даде се амнистия на партизанските отряди, обяви се пълен неутралитет във войната между Германия и западните велики сили, отмениха се антисемитистките закони, разтурено бе XXV ОНС с обещание за скорошни свободни избори. Богдан Филов бе принуден да подаде оставка като регент. Продължаваше разоръжаването на единични намиращи се на територията на България германски военни чинове.
След прегрупиране на войсковите си съединения на българската граница, Съветският съюз обяви на 5 септември война на България (с която през цялото траене на войната бе поддържал редовни дипломатически отношения и бе използвал легацията си в София като център за разузнаване и диверсия) в най-критичния момент за съдбата на страната. Изненадано от тази бруталност и при безнадеждното положение на преговорите на Стойчо Мошанов в Кайро, правителството на Муравиев скъса дипломатическите си отношения с Германия и започна преговори за примирие със СССР.