Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
С изненадваща бързина и сръчност готвачът се отскубна от хватката на Карамон, изви ръката на исполина зад гърба му и тикна лицето му в купата със супа.
— Опитай я сега и гледай да ти хареса — изръмжа той и дръпна главата му от купата, държейки го за косата. — Защото в продължение на един месец няма да получиш друга храна, освен тази.
Тас спря да се храни и наблюдаваше случващото се с грейнало лице. Кендерът забеляза също, че всички в залата бяха прекъснали обяда си, убедени, че този път ще има сбиване.
Лицето на Карамон, по което се стичаше супа, беше мъртвешки бледо. По бузите му бяха избили червени петна, а очите му святкаха заплашително.
Готвачът го гледаше самодоволно, сам свил юмруците си.
Тас нямаше търпение да види как човекът с бялата престилка ще бъде разкъсан на парчета. Карамон стисна огромните си пестници толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Той вдигна едната си голяма ръка и започна да бърше бавно супата от лицето си.
Готвачът изсумтя презрително, обърна се и се заклатушка към вратата.
Тас въздъхна. „Това определено не беше предишният Карамон“, помисли си той тъжно, спомняйки си с тъга как приятелят му беше убил с голи ръце двама дракониди, блъсвайки главите им една в друга. После пък остави натъркаляни на земята петнадесет главорези с различна степен на осакатяване, които бяха имали глупостта да се опитат да го ограбят. Поглеждайки към Карамон с крайчеца на окото си, Тас премълча острите думи, които бяха на езика му и продължи да се храни с прималяло от мъка сърце.
Грамадният мъж ядеше бавно, загребваше супата с лъжица и я преглъщаше, сякаш изобщо не усещаше вкуса й. Тас видя жената и чернокожият мъж отново да си разменят погледи и за миг се уплаши, че ще му се присмеят. Кийри даже отвори уста, но после видя нещо в предната част на залата, което я накара да замълчи и да се върне към обяда си. Тогава Тас забеляза Рааг отново да влиза в столовата, следван от двама широкоплещести мъже от човешката раса.
Те продължиха надолу и се спряха зад гърба на Карамон. Рааг смушка едрия войн с ръка.
Карамон се извърна бавно.
— Какво има? — попита той с унил глас, който беше почти неузнаваем.
— Ти идва с мен веднага — рече Рааг.
— Сега се храня… — поде грамадният войн, но двамата мъже го сграбчиха за ръцете и го измъкнаха от пейката, преди дори да успее да завърши изречението си. И тогава Тас видя един проблясък от стария дух на Карамон. Лицето му стана страшно и моравочервено. Сетне той замахна тромаво, опитвайки се да удари единия от двамата. Но мъжът се изсмя подигравателно и избегна юмрука му с лекота. Другият пък ритна жестоко Карамон в корема. Исполинът изпъшка и падна на четири крака на земята. Двамата слуги на Рааг го хванаха за краката и го повлякоха. Карамон овеси глава и отказа да се съпротивлява.
— Почакайте! Къде… — Тас стана на крака, но нечия силна ръка улови неговата и го задържа.
Кийри поклати глава предупредително и Тас седна обратно.
— Какво ще му направят? — попита той.
Жената сви рамене.
— Довърши си яденето — каза му тя строго.
Тас остави вилицата си.
— Не съм много гладен — измънка той, а мислите му се върнаха към онзи странен и жесток поглед на джуджето към Карамон, докато бяха пред арената.
Чернокожият мъж се усмихна на кендера, който седеше пред него.
— Хайде, ела — каза той, изправяйки се и сетне протегна приятелски ръка на Тас. — Ще ти покажа твоята стая.
Всички минаваме през това първия ден. След известно време приятелят ти ще се оправи.
— След известно време — изсумтя презрително Кийри и бутна чинията си.
Тас лежеше сам в стаята, която му бяха казали, че ще дели с Карамон. Не беше кой знае какво. Намираше се под арената и приличаше повече на затворническа килия, отколкото на стая. Но Кийри му каза, че всички гладиатори живеят в такива.
— Те са чисти и топли — каза му тя. — Не са много хората по света, които могат да кажат подобно нещо за мястото, където спят. Освен това, ако живеем в лукс, ще се изнежим.
„Е, определено нямаше такава опасност“, помисли си кендерът, докато обхождаше с поглед голите каменни стени, покрития със слама под, масата с кана за вода и купа на нея и двата малки сандъка за личните им вещи. Един малък прозорец високо горе на тавана, на нивото на самата земя допускаше вътре сноп светлина. След като легна на коравото легло, Тас се зае да наблюдава как слънцето пътува из стаята му. Кендерът се замисли дали да не отиде да поразгледа наоколо, но имаше чувството, че това няма да му донесе удоволствие, преди да разбере какво са направили на Карамон.