Елантрис

— Подхлъзнах се, милорд, и един от тях ме докопа.

Раоден огледа раната намръщено. Хората на Сейолин не се бяха разбягали като другите. Те бяха дисциплинирани и не си и помисляха да зарежат новите си отговорности. Но поначало не бяха много и едва успяваха да опазят улиците, водещи от площада към територията на Шаор. Всеки ден, докато останалите елантрисци се угощаваха с храната на Сарене, войниците на Сейолин водеха люта битка, за да отблъскват озверелите диваци от площада. Понякога воят им се чуваше от далечно разстояние.

— Съжалявам, Сейолин — каза Раоден.

— Няма нищо, милорд — отвърна храбро войникът. За жалост тази рана бе на ръката, с която държеше меча.

— Милорд… — започна той и извърна поглед.

— Какво има?

— Днес загубихме още един човек. Едва ги отблъснахме. Сега, след като съм ранен, ще стане още по-трудно, милорд. Бойците ми са смели и добре екипирани, но няма да издържат още дълго.

Раоден кимна.

— Ще измисля нещо. — Мъжът му изглеждаше разколебан и той почувства вина. — Сейолин, как получи такава рана? Досега хората на Шаор носеха само тояги и камъни.

— Променят се, милорд — отвърна войникът. — Вече неколцина имат мечове, а и щом повалят някого от нашите, вземат му оръжието.

Раоден повдигна вежди изненадано.

— Наистина ли?

— Да, милорд. Това важно ли е?

— Много. Означава, че хората на Шаор не са толкова диви, колкото изглеждат. Достатъчно умни са, щом се адаптират. Явно поне част от лудостта им е преструвка.

— Долокен е преструвка — изсумтя Галадон.

— Е, не чак преструвка — съгласи се Раоден. — Държат се така, защото им е по-лесно да се справят с болката. Но ако им дадем друга възможност, може и да я приемат.

— Можем да ги пуснем на площада, милорд — предложи колебливо Сейолин и изстена леко, когато Карата приключи с последния шев. Жената си разбираше от работата. Бе срещнала съпруга си, докато служеше като лечителка в един наемнически отряд.

— Не — отвърна Раоден. — Дори да не убият някого от благородниците, градската стража ще ги изколи.

— Да не би да е зле, суле? — попита Галадон със зъл блясък в очите.

— Определено ще е — натърти Раоден. — Според мен Сарене има някакъв замисъл, щом провежда изпитанието си тук. Води различни благородници всеки ден, сякаш иска те да свикнат с Елантрис.

— И каква полза? — вметна Карата, докато прибираше шивашките пособия.

— Не знам — сви рамене принцът. — Но за нея е важно. Ако хората на Шаор атакуват, ще унищожат постигнатото от принцесата. Опитах да я предупредя, че не всички в Елантрис са толкова кротки, но не мисля, че ми повярва. Ще се наложи да отблъскваме хората на Шаор, докато Сарене не приключи.

— И колко ще продължи? — попита Галадон.

— Само Доми знае — поклати глава Раоден. — Не желае да ми каже. Става подозрителна всеки път, като се опитам да измъкна информация.

Галадон хвърли поглед към ранената ръка на Сейолин.

— Суле, по-добре я накарай да приключи скоро или поне я подготви да се сблъска с няколко десетки обезумели диваци. Коло?