Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Веждите на Хари подскочиха.
— Интересно предположение.
— Да, интересно е — бавно потвърди Кинг. — И в момента не можем да го отхвърлим, макар инстинктът да ми подсказва, че не е вярно.
Продължиха вечерята и допиха втората бутилка вино. След това седнаха в библиотеката, където Хари им наля кафе. Предложи им и коняк, но двамата отказаха.
— Трябва да се прибираме с колата — каза Кинг. — Пийнах доста вино.
— А аз трябва да го наглеждам, докато кара — добави с усмивка Мишел.
В библиотеката бе захладняло и Мишел застана пред камината да постопли дългите си крака.
— Роклите са много проветриви — каза смутено тя.
Хари се обърна към Кинг.
— Какво мислиш за Доротея?
— Лекарството, поето от Еди, не е било във виното, а и при обиска не откриха лекарствата, които Доротея купуваше от Кайл — каза Кинг. — Аз обаче се консултирах със Силвия. В нейната аптека има морфинов сулфат и може би Кайл е занесъл от него на Доротея в „Афродизиак“. А Доротея няма алиби за времето, когато убиха Кайл. Тя твърди, че си е била у дома, но Еди не я е виждал.
— Всъщност той цяла нощ е бил в ателието. Рисуваше портрета ми — каза смутено Мишел.
Кинг я изгледа втренчено, но премълча.
Хари също я погледна с любопитство, после каза:
— Значи тя купува лекарства и може да бъде заподозряна за смъртта на Батъл и Кайл Монтгомъри. Освен това има най-добрата възможност да упои Еди, а къщата й е съвсем близо до конюшнята, където убиха Сали. Все косвени улики, разбира се, не много убедителни.
Кинг отвърна:
— Не споря с теб, но ми е трудно да открия мотива й. Тя каза, че Боби обещал да промени завещанието си в нейна полза, но излиза, че се е лъгала. Това слага край на мотива й за убийство.
— Освен ако е разкрила измамата и го е убила от ярост — каза Мишел.
Хари се изправи и застана до нея пред огъня.
— Надхвърлиш ли седемдесетте, цялото тяло става проветриво, колкото и да се обличаш или да загряваш стаята — обясни той. После се върна на темата. — Съществува и трета възможност. Ние мислим само за откраднатото от гардероба на Реми. А какво е изчезнало от гардероба на Боби?
Двамата се вторачиха в него, но не казаха нищо.
Хари продължи:
— Адвокатите използват завещанието, което оставя всичко на Реми. То е съставено преди много години.
— Откъде знаеш? — попита Мишел.
— Адвокатът, който го състави, е мой бивш служител, а днес съдружник в голяма адвокатска фирма в Шарлотсвил. При тях е завереният оригинал на завещанието.
— Търсил ли е някой по-ново завещание? — попита Кинг.
— Там е въпросът. Мисля, че не. Ами ако точно по-новото завещание е откраднато от гардероба на Боби?
Кинг каза:
— Но ако е било в тайното чекмедже на Боби, за което Реми твърди, че не е знаела, тя не би имала възможност да го унищожи.
— Не обвинявам Реми — каза Хари. — Боби получи удар и чух, че в болницата бълнувал, говорел безсмислици.
Кинг щракна с пръсти.
— И може да е споменал за другото завещание.
— В такъв случай човекът, който е чул, може да е извършил обира — довърши Хари.
— Но ако беше у Доротея, тя щеше да го разгласи, нали?
— Само че би възникнал въпросът откъде го има — каза Хари. — Едва ли би искала да си признае, че е извършила обир.
Кинг изведнъж се озадачи.
— Но, Хари, ние пропускаме нещо. Смъртта на Боби бе разгласена широко. Съставителят на новото завещание щеше да се обади.
— Може би не е ползвал помощта на адвокатска фирма.
— И сам да го е написал, пак щяха да му трябват свидетели.
— Не и ако е написано собственоръчно.
— Ако има такова завещание, у кого е тогава и защо остава в тайна?
— Въпрос, на който много бих искал да узная отговора — отбеляза Хари, докато допиваше коняка си.
76
Кинг и Мишел пожелаха на Хари „лека нощ“ и потеглиха. Времето все още беше приятно и не вдигнаха гюрука. Мишел обаче придърпваше шала около раменете си.
— Ако искаш, мога да вдигна гюрука — предложи Кинг.
— Не, ветрецът е чудесен и въздухът ухае тъй приятно.
— Няма нищо по-хубаво от пролетта в провинциална Вирджиния.
— Имам чувството, че тази вечер направихме важна крачка.
— Ако не друго, поне обсъдихме случая от всички ъгли. Това винаги помага.