Дъщеря на Империята

— Нямаш доказателство? И продължаваш да се пазариш?

Джингу не можеше да го обърне на въпрос на чест, защото нивите му бяха застрашени.

— Имаш думата ми, милейди.

Мара се намръщи. Лорд Тускалора се бе набутал в ситуация, в която можеше да го нарече клетвопрестъпник — обида, която никой владетел нямаше да прости. Според етикета трябваше да приеме предложението му и да не получи нищо през следващите три месеца, а след това само една пета от полагащото се, или да продължи безсмисленото кръвопролитие.

Ветрилото замря в ръцете й.

— Този дълг вече е достатъчно просрочен. Неспособността на твоя хадонра да отговори на запитванията навреме ни вкара в тази ситуация. Няма да търпя повече отлагания, или нивите ви ще бъдат подложени на факлите.

— Какво предлагаш? — попита той тихо.

Мара остави красивото ветрило на коленете си. Раната я болеше, но тя избра правилно момента да отправи оферта, преди Джиду да е възвърнал трезвия си разсъдък.

— Ти притежаваш малко парче земя в сухото речно корито между горните и долните ми пасища.

Джиду кимна.

— Да, сещам се къде е.

Веднъж бе предложил да продаде земята на баща й, но Сезу бе отказал, защото беше необработваема. Бреговете на сухото корито бяха стръмни и ерозирали. Лицето на лорд Тускалора придоби хитро изражение.

— Трябва ли ти тази земя, милейди?

Мара почука замислено с пръст по ветрилото си.

— Наскоро отстъпих горното си пасище на чо-джа. Джикан може да реши, че ще е полезно да свържем двете ливади с мост, за да може да минават стадата. — Спомни си за бележката на лорд Сезу в полето на окъсаната карта и прикри усмивката си. Престори се, че обмисля дали да не направи отстъпка. — Лорд Джиду, склонна съм да опростя дълга ти срещу земята и всички привилегии, които идват с нея. Освен това ще се закълнеш, че няма да се противопоставящ на Акома, докато си жив.

Старият хадонра се напрегна и притеснено зашепна нещо в ухото на господаря си. Лорд Тускалора го изслуша и каза:

— Съгласен съм, стига да позволиш на каруците ни достъп до Имперския път.

Лейди Акома махна грациозно с ветрилото си.

— Разбира се. Работниците ти може да прекарват стока през клисурата, когато поискат.

— Значи се разбрахме! — Лордът се усмихна — Давам думата си! — И добави угоднически: — И се възхищавам на куража и мъдростта ти, защото тази злощастна конфронтация свърза двете ни семейства по-здраво.

Мара даде знак на Папевайо и той й помогна да стане.

— Искам клетва, Джиду. На семейния ти меч.

За момент отново се създаде напрежение, защото Мара изискваше най-съкровената клетва вместо просто обещание. Но лорд Джиду не смееше да протестира, докато нивите му бяха под контрола на войската на Акома, така че изпрати един слуга за древния меч на прадедите му, един от най-старите в империята. Ценната стомана бе прибрана в проста дървена ножница. Лорд Тускалора сграбчи дръжката и се закле, в името на предците си, пред Мара и Папевайо.