Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Внезапно нечии силни ръце обгърнаха раменете й и се затвориха около пръстите й. Сякаш по чудо мъжката сила се сля с нейната, лъкът се изви, тетивата се изпъна — и изстреля стрелата.
Сигналната стрела полетя в небето с писък, който сякаш заглуши битката, а лейди Акома припадна в скута на ранения в крака войник — ако не беше нейната милост и хитрина, той отдавна щеше да е загинал като престъпник из пущинаците.
Лорд Джиду — челото му лъщеше от пот — се наведе нетърпеливо напред на възглавниците, махна на един роб да му вее с ветрило и загледа финала на битката на двора. Наслаждаваше се на предстоящата победа, макар че тя отнемаше повече време от очакваното. Много от най-добрите му воини лежаха окървавени на чакъла, повечето повалени от тъмнокосия офицер на Акома, чиито ръце бяха в кръв до лактите. Наистина изглеждаше непобедим и всеки удар на меча му бе смъртоносен, но въпреки уменията му победата щеше да е за Тускалора: хората му гинеха един по един, безпомощни пред численото превъзходство. За миг Джиду се замисли дали да не го плени — ако го продадеше на арената, щеше да покрие щетите от битката. Но не, беше по-добре да приключи всичко по-бързо. Все пак оставаше и въпросът с другите сили на Акома, които след пускането на сигналната стрела несъмнено атакуваха. Поне един от стрелците му обаче беше ударил лейди Акома. Може би кръвта й вече изтичаше.
Лорд Джиду си взе питие от подноса, отпи и въздъхна доволно. Работата с този дълг, който бе натрупал, залагайки срещу лорд Бунтокапи, се нареждаше по-добре, отколкото би могъл да мечтае. Може би можеше да плени натамито на Акома и да го зарови на обратно до костите на дедите си. А лорд Текума Анасати не знаеше за тази битка. Разтресе се от смях. Можеше да плени хлапето на Акома и да преговаря с Текума! Момчето срещу оттегляне на Анасати от Военния съюз! Идеален ход. Великата игра нараняваше еднакво и силни, и слаби. Трябваше да се бори срещу всеки съюзник на Военачалника, защото войната отклоняваше пари от търговията с чоча към военната промишленост.
Но всичко зависеше от тази победа, а войниците на Акома показваха забележително нежелание да умрат. Може би бе изпратил твърде голяма войска срещу врага на границата. Към този момент и двете страни бяха понесли доста жертви, но съотношението оставаше две към едно в полза на Тускалора. Зеленото перо на офицера на Акома отстъпи отново и командирът на Тускалора нареди на хората си да настъпят. Само шепа войници бяха останали около носилката на Мара. Краят им наближаваше.
В този момент дотърча останал без дъх пратеник и се просна в краката на господаря си.
— Милорд, войниците на Акома проникнаха на територията ни и подпалиха полетата с чоча-ла!
Джиду изкрещя яростно, но последваха още по-лоши новини.
— Двама Бойни водачи на Акома с триста души са заели позиция между горящите ниви и реката. Работниците ни не могат да изгасят огъня.
Лорд Тускалора скочи на крака. Ситуацията беше критична. Растенията се развиваха изключително бавно и ако трябваше нивите да се презасаждат, това щеше да отнеме години, дори десетилетия. А ако тазгодишната реколта изгореше, резервите нямаше да покрият задълженията към кредиторите. Родът Тускалора щеше да бъде съсипан и цялото му богатство да стане на прах.
— Свикайте резервните отряди от казармата! — викна Джиду. — Да разчистят път за работниците!
Внезапно това, че ескортът на Мара е почти унищожен, вече не беше важно. Важното беше да се спасят насажденията и реколтата.
Джиду се поколеба, после нареди на тръбача:
— Свири отстъпление!
Мара го беше изправила пред тежък избор. Да предаде честта си и да признае поражението, или да я унищожи, но с цената на собствената си фамилия.
Тръбачът изсвири сигнала и Бойният водач на Тускалора се обърна учудено. Беше само на косъм от победата, а господарят му нареждаше отстъпление. Дисциплината надделя и той заповяда на хората си да се оттеглят от обкръжените стражи на Акома.
От петдесетте войници, които бяха пристигнали, по-малко от двайсет стояха до опръсканата с кръв носилка на господарката си.
— Искам примирие — провикна се Джиду.
— Извини се официално на лейди Акома — извика офицерът със зеленото перо, който стискаше меча си в готовност битката да се поднови. — Удовлетвори честта й и воините на Акома ще помогнат на хората ти да спасят насажденията.
Лорд Джиду пристъпи гневно от крак на крак и осъзна, че е бил изигран. Момичето в носилката бе планирало тази стратегия от самото начало. Това внасяше изключително неприятен обрат в ситуацията. Ако се забавеше дори само да изпрати съгледвачи, за да оценят щетите и да видят дали има шанс да пробие, можеше да загуби всичко. Нямаше друг избор, освен да капитулира.