Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Като се опитвах да не обръщам внимание на внезапното присвиване в стомаха ми, отидох да посрещна Рен. Смокингът прилягаше добре на стройното му тяло; тъмното сако и панталоните контрастираха със сивата му риза и вратовръзка. Същите цветове имаше и козината му, когато приемеше вълчата си форма.
— Роклята ти сама по себе си е цял ритуал, Лили. Колко време ти отне, докато се облечеш?
— Твърде много — отвърнах и по навик посегнах да уловя плитката си; когато я нямаше, се чувствах някак беззащитна. — Добре ли си? Тревожех се за теб.
— Добре съм — изсмя се той остро. — Макар че с хлапето никога няма да станем първи приятели, Дакс ми каза какво е направил, за да задържи Лоуган настрани. Много благородно от негова страна. Задължен съм му. Явно е по-наблюдателен, отколкото предполагах.
Кимнах в знак на съгласие и потрих ръце, за да не затреперя.
„Синът на жетвата, Потомъкът.“
Разтревоженото лице на Шей се появи пред очите ми: „Става дума за мен.“
Нежният допир на Рен ме изтръгна от мислите ми.
— Знам, че изобщо не е в твой стил, но изглеждаш изумително — каза той. — Стига да можеш да ходиш с всичкия този плат по себе си.
— Благодаря — отвърнах и докоснах вратовръзката му. — Ти също изглеждаш чудесно.
Той бръкна в джоба си.
— Имам нещо за теб.
— Моля?
Думите му ме хванаха напълно неподготвена. Защо ми е донесъл подарък? Трябваше ли и аз да му подаря нещо?
Едва забележима руменина покри бузите му и притеснението му накара сърцето ми да забие учестено.
— Просто… — започна той, но после спря и отстъпи назад, само за да се приближи отново миг по-късно.
Нежният му поглед срещна моя и аз се сепнах, съзирайки уязвимостта в очите му, нещо съвсем необичайно за него. Думите на Ансел изведнъж отекнаха в съзнанието ми: „Рен не е чак толкова самоуверен, за колкото се представя… особено що се отнася до теб.“
Рен извади ръка от джоба си, стиснал нещо в шепа, и ме накара да обърна дланта си нагоре. Усетих нещо хладно и видях как Рен рязко дръпва пръстите си, сякаш току-що бе поставил заредена бомба в ръката ми. Погледнах надолу и рязко си поех дъх.
Върху дланта ми почиваше изящен пръстен. Гладък, овален сапфир проблясваше в мрака; инкрустиран бе в нежна сребърна халка, върху която бе изваяна изкусна плетеница. Взирах се безмълвно в пръстена. Ръката ми започна да трепери.
Рен все така не смееше да се приближи.
— Халката е от бяло злато — тихо каза той. — Напомня ми на косата ти.
Най-сетне откъснах очи от пръстена и срещнах питащия поглед на Рен. Устните ми се разтвориха, ала в гърлото ми сякаш бе заседнала буца и не можах да изрека нито дума от онова, което исках да кажа. Усетих, че треперя.
В тъмносивите очи на Рен припламна разочарование.
— Не е нужно да го носиш, ако не ти харесва. Просто си помислих, че трябва да ти дам нещо преди съюза. Баща ми казва, че пръстените не са част от ритуала, но искам да знаеш, че…
Изведнъж млъкна и поклати глава, а в гърдите му се надигна глухо ръмжене.
— Няма значение — отсече той и посегна към ръката ми, сякаш се канеше да си вземе пръстена обратно, ала аз сключих пръсти около него и го притиснах към гърдите си.
Той примига, сепнат от внезапния ми порив да защитя подаръка му.
— Много е красив — най-сетне бях успяла да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми, но дори аз едва познах гласа си, толкова бе дрезгав и несигурен. — Благодаря ти.
„Наистина го е грижа за мен. За нас.“
Изведнъж се зачудих дали ще мога да издържа онова, което ми предстоеше.
Очите ми започнаха да парят и сведох поглед. Бавно разтворих ръка и си сложих пръстена.
— Съжалявам, че нямам нищо за теб.
Рен се приближи до мен и като улови ръката ми, докосна пръстена.
— Напротив, имаш.
В този миг Брин се появи на терасата, придружавана от Дакс.
— Време е — каза Дакс.
Рен кимна и като докосна челото ми с устни, го последва надолу по стълбите.
— Готова ли си? — попита Брин, ала сияйната й усмивка не можеше да скрие страха в гласа й.
— Не съм сигурна, че това е правилният въпрос — отвърнах и погледнах пръстена на ръката си.
„Тук ми е мястото. Винаги съм знаела пътя, който ме очаква. Ето че дойде моментът да поема по него.“
— Искам да знаеш, че съм до теб — Брин взе ръката ми в своята. — Никой от глутницата няма да допусне да ти се случи нещо лошо.