Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Тялото на брат ми се напрегна.
— За какво говориш?
— Ще ми се да можех да ти кажа — прошепнах. — Но е твърде опасно. Все още има прекалено много неща, които не знам. Моля те, обещай ми.
Той кимна и косата му докосна брадичката ми.
— Аз също те обичам, Кал.
30
— И тази нощ не си спал, нали? — попитах, когато в края на първия учебен час отидох при Шей.
Беше прекарал по-голямата част от часа, използвайки ръцете си вместо възглавница. Господин Греъм не му направи забележка, а може би дори и не го забеляза, защото Шей бе имал благоразумието да не хърка.
— Превеждах последната част. Мисля, че успях да постигна някакъв напредък — отвърна той и извади от джоба си лист от тетрадка. — Виж.
Взех листа и го прибрах.
— Ще го погледна по-късно. Ще говорим у вас.
— Става — размърда се той неспокойно. — Искаш ли да избягам от часа по химия? Така по-лесно ли ще е за теб?
Не каза „за теб и Рен“, ала изражението му говореше, че си го е помислил, и аз се усмихнах накриво.
— Той няма да дойде — отвърнах. — А дори и да беше в час, ще направиш най-добре, ако се преструваш, че нищо не се е случило. Всички Пазители ни наблюдават и веднага ще съобщят на Лоуган, ако между нас все още има напрежение.
— Рен няма да дойде? — намръщи се Шей. — Нали не… имам предвид, нали Лоуган не е…
— Не — побързах да го уверя. — Просто изпуска парата… поне така мисля. Не ми обясни с подробности, но ми каза, че няма да го има до бала довечера.
При тези думи въздъхнах и се настаних на чина до него.
— Това, което направи вчера… с Лоуган. Не знам как да ти благодаря. Спечели си уважението на цялата глутница. Можеше да има ужасни последици за Рен. За всички нас.
Шей посегна да ме докосне, но размисли и вместо това пъхна ръце в джобовете си. Едва доловима усмивка изви ъгълчето на устните му.
— Аха, понякога даже аз успявам да постъпя правилно. Е, ще ми се извиниш ли, задето ми удари шамар?
— Не.
— Така си и мислех.
В този миг удари звънецът за втория час и аз се изправих. Неприятно ми бе, че не ме бе докоснал, и знаех, че ако веднага не изляза от стаята, няма да се въздържа и сама ще го докосна.
През целия ден се мъчех да бъда спокойна. Нервите ми бяха опънати до краен предел, а не можех да си позволя да изгубя самоконтрол. За щастие, през целия час по френски език Брин скришом ми подаваше лист след лист с всевъзможни прически за тази вечер. Ала когато влязох в лабораторията по химия и седнах сама на празната маса, почувствах, че ме изпълва ледена празнина. Този ден имахме учител по заместване и аз се запитах дали стресът от вчера бе накарал госпожица Форис да си вземе почивен ден, или я бе прогонил завинаги.
Тъй като нямаше да правим никакъв опит, се посветих на бележките, които Шей ми беше дал. Раздразнението му си личеше по начина, по който бе надраскал листа с откъслечни думи и изрази. Потомък, два свята, дар?? Какво е завесата? Под хаотично нахвърляните бележки имаше цял абзац, който, макар и неясен, поне се състоеше от цели изречения.
Препинателните знаци издаваха раздразнението на Шей.
Долната част на листа беше запълнена с още въпроси, както и с някои цветисти фрази за неясния абзац. Прочетох го още веднъж. Шей беше прав — като се изключеше споменаването на Потомъка и намекът, че изборът трябва да бъде направен на Сауин, в абзаца нямаше никакъв смисъл. Не беше възможно още нещо да се случва едновременно със съюза. За пореден път прочетох думите, оставяйки ги да се запечатат в съзнанието ми.
На обяд никой от глутницата не възрази, когато Шей си придърпа стол и седна при нас, особено след като той прояви благоразумието да седне между Невил и Брин, а не до мен. Ала дори и неговото присъствие не бе в състояние да запълни огромната дупка, зейнала в глутницата.