Защитения

Дълго време го държа в прегръдките си, докато милваше косите му. Накрая тя прошепна:

– Ела си у дома, Арлен.

***

Арлен прекара последната година от чиракуването си под покрива на Рейджън и Елиса, но естеството на техните взаимоотношения се беше променило. Сега сам разполагаше със себе си и дори Елиса не смееше да му се бърка. За нейна изненада от момента, в който вдигна ръце от Арлен, двамата се сближиха много повече. Арлен всячески се грижеше за нея, докато коремът ù растеше, а с Рейджън планираха така програмата си, че тя никога да не остава сама.

Арлен прекарваше също така много време с акушерката-билкарка на Елиса. Рейджън каза, че един вестоносец трябва да разбира поне малко от занаята на билкарките. Затова Арлен ходеше да търси за жената растения и корени, които растяха извън пределите на града, а тя го учеше на разни умения от занаята си.

Рейджън не се отдалечаваше много от Мливари през тези месеци и когато дъщеря му, Маря, се роди, той окачи копието си завинаги. Заедно с Коб прекараха цялата нощ в пиене и тостове.

Арлен седеше с тях, но зяпаше в чашата си, потънал в размисъл.

***

– Трябва да започнем да планираме – каза Мери една вечер, когато с Арлен вървяха към къщата на баща ù.

– Да планираме какво? – попита Арлен.

– Сватбата, глупчо – засмя се Мери. – Баща ми никога не би позволил да се омъжа за чирак, но ще бъде напълно удовлетворен, когато станеш защитник.

– Вестоносец – поправи я Арлен.

Мери му отправи дълъг и настоятелен поглед.

– Време е да оставиш пътешествията си, Арлен – каза тя. – Скоро ще бъдеш баща.

– Това пък какво общо има? – попита Арлен. – Много вестоносци стават бащи.

– Няма да се омъжа за вестоносец – каза решително Мери. – Знаеш това. Винаги си го знаел.

– Точно както ти винаги си знаела, че това съм аз – отвърна Арлен. – И все пак си тук.

– Мислех, че ще се промениш – каза Мери. – Мислех, че ще се избавиш от тази заблуда, че си в някакъв капан и че е нужно да рискуваш живота си, за да бъдеш свободен. Мислех, че ме обичаш!

– Обичам те – каза Арлен.

– Но не толкова, че да се откажеш от плана си – отвърна тя.

Арлен утихна.

– Как така ме обичаш, но не можеш да се откажеш от вестоноството? – попита Мери.

– Рейджън обича Елиса – каза Арлен. – Възможно е да правиш и двете неща.

– Елиса мрази работата на Рейджън – възрази Мери. – Ти сам го каза.

– И все пак са женени от петнайсет години – каза Арлен.

– На това ли ще ме обречеш? – попита Мери. – Самотни безсънни нощи, в които да се чудя, дали въобще ще се върнеш? Да се питам мъртъв ли си или си срещнал някоя хубостница в друг град?

– Това няма да се случи – каза Арлен.

– Ядронски си прав, че няма да се случи – каза Мери и по бузите ù бликнаха сълзи. – Няма да го допусна. Бяхме дотук.

– Мери, моля те – каза Арлен и се пресегна към нея, но тя се отдръпна назад и се отскубна от ръката му.

– Нямаме какво повече да си кажем.