Защитения

– Нощите да ме вземат, Елиса, та ние дори няма да видим демон. Ще стигнем Дъбравата преди залез и ще тръгнем по изгрев. Обикновените хора постоянно минават този маршрут.

– Не ме интересува – каза Елиса. – Не искам да ходи.

– Изборът не е твой – припомни и Рейджън.

– Забранявам го! – извика Елиса.

– Не можеш! – извика в отговор Рейджън. Арлен за пръв път го чуваше да ù повиши тон.

– Само гледай – озъби се Елиса. – Ще упоя конете ви! Ще срежа всяко копие на две! Ще хвърля броните ви в кладенеца да ръждясват!

– Унищожи каквото си искаш – изсъска през зъби Рейджън, – но Арлен и аз все пак ще потеглим утре за Дъбравата на Хардън, пък ако ще и пеша.

– Ще те напусна – промълви Елиса.

– Какво?

– Чу ме – каза тя. – Отведи Арлен оттук и ще се махна още преди да сте се върнали.

– Сигурно се шегуваш – каза Рейджън.

– Никога не съм била по-сериозна в живота си – каза Елиса. – Вземи го и аз си отивам.

Рейджън замълча за дълго.

– Виж, Лиса – каза той накрая. – Знам, че напоследък ти е много тежко, понеже не си забременяла...

– Не смей да намесваш това! – изръмжа Елиса.

– Арлен не ти е син! – изкрещя Рейджън. – Колкото и да го задушаваш, той няма да стане такъв! Той е наш гост, не наше дете!

– Разбира се, че не е наше дете! – извика Елиса. – Как би могъл да бъде, след като ти разнасяш проклетите си писма, всеки път когато съм в овулация?

– Знаеше какъв съм, когато се омъжи за мен – припомни ù Рейджън.

– Знам – отвърна Елиса, – и сега осъзнавам, че е трябвало да послушам майка си.

– Това пък какво трябва да значи? – запита Рейджън.

– Означава, че не мога да продължавам повече така – каза Елиса и започна да плаче. – Постоянното да чакам, да те мисля дали въобще някога ще се прибереш у дома. И белезите, за които твърдиш, че не са нищо особено. Да се моля, че ще зачена при някой от редките случаи, в които правим любов, преди да стана прекалено стара. А сега и това!

– Знаех какъв си, когато се оженихме – изхлипа тя, – и смятах, че съм се научила да се справям. Но това... Рейджън, просто не мога да понеса мисълта да загубя и двама ви. Не мога!

Една ръка легна на рамото на Арлен и той се стресна. Зад него стоеше Маргрит със строго изражение на лицето.

– Не би трябвало да слушаш това – каза тя и Арлен се засрами от шпионирането си. Точно си тръгваше, когато улови думите на вестоносеца.

– Добре – каза Рейджън. – Ще кажа на Арлен, че не може да дойде и ще престана да го окуражавам.

– Наистина ли? – заподсмърча Елиса.

– Обещавам – каза Рейджън. – А когато се върна от Дъбравата на Хардън – каза той, – ще си взема няколко месеца почивка и ще те поддържам така оплодена, че няма да има начин нещо да не порастне.

– О, Рейджън! – засмя се Елиса и Арлен чу как се хвърли в прегръдките му.

– Ти си права – каза Арлен на Маргрит. – Нямах никакво право да слушам това. – Той преглътна яростната бучка в гърлото си: – Но те въобще нямаха правото да го обсъждат.