Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— И какво смяташ да правиш? — попита Дани.
— Засега нищо, ама ти нали каза да дойда, кат’ ме пуснат, и ето ме. — Замълча за момент. — Надявам се, че мога да остана тая вечер?
— Можеш да останеш колкото пожелаеш — отговори Дани. — Икономката ми ще оправи една от спалните за гости — добави той и се усмихна.
— Аз не съм ви икономка — рязко се обади Моли, — а само чистачка, която от време на време готви.
— Не, Моли, от днес си моя икономка и готвачка срещу десет паунда на час. — Моли онемя, а Дани се възползва от това необичайно положение и продължи: — Освен това ще ти трябва и чистачка, докато Големия Ал е при нас.
— Не, не — възпротиви се Големия Ал. — Ще ви се махна от главата, кат’ си намеря работа.
— Ти си бил шофьор в армията, нали? — попита го Дани.
— Пет години бях твоят шофьор — прошепна Големия Ал и кимна към Моли.
— Значи ще се върнеш на старата работа — обяви Дани.
— Но вие нямате кола — напомни му Моли.
— Тогава е време да си купя — отвърна Дани. — И кой би могъл да ми даде по-добър съвет? — добави той и намигна на Големия Ал. — Винаги съм искал да имам беемве — продължи Дани. — И понеже съм работил в сервиз, знам точно кой модел да…
Големия Ал долепи пръст до устните си.
Дани знаеше, че приятелят му има право. Успехът явно му беше размътил главата и той отново беше започнал да се държи като Дани — грешка, която не можеше да си позволи. Мисли като Дани, дръж се като Ник. Бързо трябваше да се върне в старата роля.
— Но първо трябва да идеш да си купиш дрехи — продължи Дани, — преди изобщо да си помислим за кола.
— И сапун — додаде Моли и напълни чинията на Ал трети път.
— За да може Моли да ти изтърка гърба.
— Нямам намерение да правя подобно нещо — заяви Моли. — И по-добре да отида да оправя една от спалните, след като господин Големия Ал ще отседне при нас… за известно време.
Дани и Големия Ал се засмяха, когато Моли свали престилката си и напусна кухнята.
Щом тя затвори вратата, Големия Ал се наведе над масата и попита:
— Все още ли смяташ да си върнеш на копелетата, дето…
— О, да — тихо отговори Дани. — И ти се появяваш в най-подходящия момент.
— Кога започваме?
— Ще започнем, след като си вземеш душ и отидеш да си купиш дрехи — отвърна Дани и за втори път извади портфейла си. — А междувременно аз трябва да се срещна с пробационния инспектор.
— Как прекарахте изминалия месец? — беше първият въпрос на госпожица Бенет.
Дани с усилие запази сериозно изражение.
— Занимавах се със семейните проблеми, за които ви споменах при последната ни среща — обясни той.
— И всичко наред ли е?
— Да, благодаря ви, госпожо Бенет.
— Успяхте ли да си намерите работа?
— Не още. Засега смятам да отделя повече време на образованието си в „Лъндън Юнивърсити“.
— А, да, спомням си. И все пак стипендията едва ли ще ви е достатъчна.
— Справям се — отговори Дани.
Госпожица Бенет прочете следващия въпрос от списъка.
— Още ли живеете на същия адрес?
— Да.
— Може би е добре да намина някой ден, само да проверя дали жилището ви отговаря на минималните изисквания.
— Разбира се, заповядайте, когато пожелаете — покани я Дани.
Тя прочете следващия въпрос:
— Срещате ли се с бивши затворници?
— Да — призна Дани. Бе наясно, че ако се опита да скрие истината, това ще се счита за нарушение на условията за предсрочното му освобождаване. — Бившият ми шофьор е излязъл от затвора и ще отседне при мен.
— Има ли достатъчно място в жилището и за двама ви?
— Повече от достатъчно, госпожице Бенет.
— А той работи ли нещо?
— Да, ще продължи да бъде мой шофьор.
— Мисля, че имате достатъчно проблеми, за да остроумничите, Никълъс.
— Но това е самата истина, госпожице Бенет. Дядо ми е оставил достатъчно средства, за да мога да си позволя шофьор.
Госпожица Бенет отново прочете въпросите, които всеки месец трябваше да му задава. Никъде не пишеше нищо за наемане на личен шофьор. Тя опита отново.