Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Но не и от една и съща ръка.
— Експерт графолог ли ще призовете за свидетел? — попита съдията.
— Не, Ваша Светлост.
— Имате ли някакви доказателства за твърдението си, че подписът е фалшифициран?
— Не, Ваша Светлост — повтори Мънро.
Този път съдията повдигна вежди.
— А ще призовавате ли изобщо свидетели, господин Мънро?
— Да, Ваша Светлост. Също както уважаемия ми колега, и аз ще поканя само един свидетел. — Мънро направи пауза, напълно наясно, че с изключение на Дани, всички присъстващи умират от любопитство да разберат името му. — Моля господин Джийн Хънсакър да заповяда.
Вратата се отвори и огромната фигура на Хънсакър бавно влезе в стаята. На Дани му се стори, че нещо не е наред, и си даде сметка, че за първи път вижда Хънсакър без вечната пура в ръка.
Хънсакър положи клетва, мощният му глас кънтеше в малката стая.
— Моля, седнете, господин Хънсакър — покани го съдията. — Тъй като сме малко, предлагам да се държим неофициално.
— Съжалявам, Ваша Светлост — извини се тексасецът.
Мънро стана от мястото си и се усмихна на Хънсакър.
— Бихте ли ни казали името и професията си, за протокола?
— Казвам се Джийн Хънсакър Трети и съм пенсионер.
— А с какво се занимавахте, преди да се пенсионирате, господин Хънсакър? — попита съдията.
— С нищо кой знае какво, сър. Баща ми, както и дядо ми преди него бяха фермери животновъди, но аз не наследих поминъка, особено след като откриха нефт в земите ми.
— Значи сте в нефтената индустрия? — предположи съдията.
— Не точно, сър, защото когато бях на двадесет и седем, продадох земята си на една британска нефтена компания, „Бритиш Петролиум“, и оттогава съм се отдал изцяло на хобито си.
— Много интересно. А мога ли да ви попитам… — започна съдията.
— Ще стигнем и до хобито след минута — рязко го прекъсна Мънро. Съдията се облегна в стола си, а на лицето му се изписа извинително изражение. — Господин Хънсакър, мога ли за яснота да повторя, че след като сте продали земята си на „Бритиш Петролиум“, не се занимавате с нефтен бизнес?
— Точно така, сър.
— Бих искал, в услуга на съда, да уточним в каква друга област вие не сте експерт? Например, разбирате ли нещо от завещания?
— Не, сър.
— А може би сте специалист по хартия и мастила?
— Не, сър, не съм.
— Тогава вероятно сте експерт по панделки?
— На младини се опитвах да ги свалям от косите на момичетата, но и тогава не бях много добър — отговори Джийн.
Мънро изчака смехът в стаята да утихне и продължи:
— А дали разбирате нещо от пишещи машини?
— Не, сър.
— От подписи?
— Не, сър.
— Дали обаче ще съм прав — продължи Мънро, — ако заявя, че сте най-добрият експерт в света по пощенски марки?
— Мисля, че спокойно можете да твърдите, че това съм или аз, или Томоджи Уатанаби — отговори Хънсакър. — Зависи с кого от двама ни разговаряте.
Съдията не можеше повече да се сдържа и попита:
— Господин Хънсакър, ще ни обясните ли какво имате предвид?
— С него сме колекционери от повече от четирийсет години, Ваша Светлост. Моята колекция е по-голяма, но ако трябва да бъда честен към господин Уатанаби, това се дължи единствено на факта, че съм по-богат от него и все наддавам повече от горкото копеле. — Дори Маргарет Монкрийф не успя да приглуши смеха си. — Аз съм член на борда на „Сотбис“, но той е консултант на „Филипс“. Моята колекция е била излагана в „Смитсониън“ във Вашингтон, неговата — в Императорския музей в Токио. Така че не мога да кажа кой от нас е най-добрият експерт по пощенски марки в света.
— Благодаря ви, господин Хънсакър — отговори съдията. — Радвам се, че свидетелят ви е такъв експерт в своята област, господин Мънро.
— Благодаря, Ваша Светлост — отвърна Мънро. — Господин Хънсакър, запознат ли сте с двете завещания, които са в основата на спора между страните по това дело?
— Да, сър, запознат съм.
— И какво е мнението ви като професионалист относно второто завещание — това, в което сър Алегзандър оставя цялото си имущество на сина си Ангъс?
— То е фалшиво.
Дезмънд Галбрайт мигновено скочи от мястото си.