Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Както желаете, сър Никълъс — съгласи се адвокатът и се поклони.
Дани сподели и че би искал да отдаде „Дънброути“ и прилежащата към него земя на Националния тръст на Шотландия и възнамерява да отдели достатъчно средства за поддръжката му.
— Точно както искаше дядо ви — отговори Мънро. — Макар да съм убеден, че чичо ви Хюго, с помощта на Галбрайт, щяха да измислят някоя хитрост и да се отметнат от този ангажимент.
Дани се почуди дали Мънро не е пийнал малко повечко тази вечер. Замисли се и как ли би реагирал старият адвокат, ако знаеше какво е замислил Дани за друг представител на професията му. Самолетът се приземи на пистата малко след единайсет часа сутринта. Дани планираше да хване по-ранния полет, този в 8:40, но за първи път от седмици насам се успа.
Когато самолетът спря пред ръкава на летището, Дани прогони Спенсър Крейг от мислите си. Откопча колана си и се присъедини към останалите пътници, застанали на пътеката между седалките в очакване да отворят вратата. Този път нямаше да го посрещнат полицаи. След като делото приключи преждевременно, Хънсакър потупа съдията по гърба и му предложи пура. Съдия Сандърсън за секунда онемя, но бързо се съвзе и любезно отказа.
Дани обясни на Хънсакър, че ако беше останал в Женева, пак щеше да получи колекцията на сър Алегзандър, понеже Хюго щеше да му я продаде с удоволствие и вероятно на по-ниска цена.
— Само че нямаше да спазя уговорката си с дядо ти — отговори му Хънсакър. — Сега поне направих нещо да му се отплатя за любезността и мъдрите съвети през годините.
Час по-късно Джийн отлетя към Тексас в частния си самолет, придружен от сто седемдесет и три подвързани в кожа класьори с марки, които сигурно щяха да погълнат цялото му внимание по време на полета, ако не и до края на живота му.
Когато се качи в „Хийтроу Експрес“, мислите на Дани се върнаха към Бет. Отчаяно желаеше да я види отново. Мопасан бе описал брилянтно чувствата му: „Какъв е смисълът от победата, ако няма с кого да я споделиш?“. Но в същото време чуваше Бет да го пита: „Какъв е смисълът от отмъщението, когато имаш толкова причини да живееш?“. Той обаче би й напомнил за Бърни, както и за Ник, които също имаха много причини да живеят. Тя веднага щеше да разбере, че парите нямат значение за него. Мигом би разменил всяко пени за…
Само ако можеше да върне времето назад…
Само ако бяха отишли в Уест Енд на следващата вечер…
Само ако не бяха избрали точно тази кръчма…
Само ако си бяха тръгнали през предния изход…
Само ако…
Седемнадесет минути по-късно „Хийтроу Експрес“ спря на гара Падингтън. Дани погледна часовника си — оставаха му още два часа до срещата с госпожица Бенет. Този път щеше да отиде с такси и да чака в приемната много преди часа на уговорката им. Думите на съдия Калахан кънтяха в главата му: „Възнамерявам още днес да подпиша заповед, съгласно която ще прекарате още четири години в затвора, ако отново нарушите условията на предсрочното освобождаване“.
Макар най-важната му задача бе да отмъсти на тримата мускетари, той все пак трябваше да отдели достатъчно време за образованието си, за да изпълни и обещанието си пред Ник. Дори започваше да се чуди дали Спенсър Крейг има нещо общо и с неговото убийство. Дали, както бе допуснал Големия Ал, Лийч беше убил погрешния човек?
Таксито спря пред къщата на „Болтънс“. За първи път Дани се почувства, сякаш се прибира у дома. Плати на шофьора, отвори портата и завари някакъв бездомник, клекнал на стълбите.
— Днес си късметлия — каза той и извади портфейла си.
Полузаспалият мъж беше облечен в риза на бели и сини райета, с доста износени джинси и черни обувки, които изглежда бяха лъснати същата сутрин. Той се изправи и обърна глава.
— Здрасти, Ник.
Дани го прегърна точно когато Моли отвори вратата. Тя опря ръце на хълбоците си и рече:
— Каза, че ви бил приятел. Но все пак го оставих да ви изчака отвън.
— Наистина ми е приятел — потвърди Ник. — Моли, запознай се с Големия Ал.
Моли беше направила задушено за Ник, но тъй като винаги готвеше огромни количества, имаше повече от достатъчно и за двамата.
— Хайде, разказвай — подкани го Дани, щом се настаниха на масата.
— Няма мно’о за разказване — започна Ал, докато преглъщаше. — И мен ме пуснаха на половината от присъдата ми. И слава богу, щото щях да остана там до края на живота си. — Той с неохота остави лъжицата и добави с усмивка: — И двамата знаем кой е виновен за т’ва.