Разбитото око

„Значи поддържали равновесието като Призмата, но с насилие. С убийства.“

— Браксос стигнал до несравнимо с миналото благоденствие. Щом се разчуело, че браксите искат червените да бъдат по-умерени в магиите си, това се случвало — червените сами обуздавали своите жреци и не се налагало никой да умира. Възцарил се мир, магията процъфтявала. Когато други били безсилни да помогнат и цветни бесове вилнеели някъде, се намесвали Искрящите наметала. Орденът бил строг пазител на един суров свят.

Пак многозначителна пауза.

— Но светът е като разглезено дете, не търпи дълго пазители дори във времена, когато най-много се нуждае от тях.

Всички около масата подеха в хор:

— Ние сме пазителите. Ние сме ръцете на нощта. Ние сме невидимите бродници. Ние сме сутрешният меч и полунощният боздуган. Ние сме готови. За война, за мир, за живот, за смърт — ние сме готови.

„Новите ми приятелчета — побъркани самозвани пазители, притеглящи убийци.“

— В този свят, винаги стъпил на ръба и имащ само нашите ръце да го крепят, в период на смут се появил един младеж. Хората създавали нови технологии и равновесието било застрашено от всички страни. Този младеж станал Искрящо наметало и скоро сме се убедили, че щял да стане един от най-великите на всички времена. Името му било Диакоптес.

— Диакоптес Предателя!

— Браксианските майстори на лещи били най-изкусните и именно те открили как да сливат метали със стъклото, за да създадат лещите, които променили света. Катран и олово за червено, сяра и калций за жълто, кадмий и сяра за оранжево, аурипигмент и желязо за зелено, кобалт и сяра за синьо. Те трябвало да бъдат нашите тайни и нашата нова сила. Нямало вече да разчитаме само на седем двойки, на търсенето на нови полихроми, за да цепят светлината и да създават нови наметала, когато старите са откраднати или унищожени. И тогава се появил един младеж. Името му било Диакоптес.