Разбитото око

Показа му листчето.

— Бих ти помогнал и без това — каза Куентин. — Мислех си за предишния ни разговор и… Да, ти си прав — излъгах, което е недостойна постъпка за луксиат на Оролам. Няма да се повтори. Никога. Заклевам се в светлината и в надеждата си за вечен живот. Ще чуваш само истината от мен, каквато и да е цената ѝ.

Ама че странен младеж. Кип обаче разбираше, че Куентин говори съвсем сериозно. Може би хората, подходящи за луксиати, поначало си бяха особняци.

— Така да бъде. — Кип се чудеше трябва ли да отговори по-тържествено, но не измисли нищо. — Тези текстове… Какво представляват?

— Мога да ги прегледам един по един и да ти обясня какви са. Това ли търсиш? — озадачи се Куентин.

— Не, не. Неколцина бъдещи луксиати ги донесоха тук и искам да знам защо. Брат Амир твърдеше, че били възстановени и сега ги връщат. Вярно ли е?

Куентин огледа внимателно книгите и свитъците и сви вежди.

— Много ми е неприятно да обвинявам други, че се отклоняват от истината, но… тези книги не са носени за преподвързване. Майсторката Такама за нищо на света не би допуснала да излязат от работилницата в такова състояние. Виждам и книги, които са занемарени от десетилетия. А и не всички в тези купчини имат нужда от възстановяване, което означава, че просто не са попадали в работилницата.

— Щом е така, какви са тези книги?

— Не знам — някак странно натърти Куентин.

— Напълно искрен ли си, или само… формално? — попита Кип.

Луксиатът се поколеба.

— Прав си. Аз… аз ще се моля, за да се избавя от навика да прикривам истината за другите от моето поприще. Трябваше да кажа: „Не знам, но мога да предположа.“ Убеден съм, че сега ще ме попиташ за предположенията ми… — Куентин издиша шумно. — Тези книги са от другите забранени библиотеки.

— И какво?

Другите от групата му дойдоха, за да разберат какво става. Кип ги запозна с Куентин, който явно се притесни още повече, и настоя:

— Сега кажи за книгите.

— За различните библиотеки има различни разрешения за достъп. Може да те допуснат до някои, без да ти е разрешено да влизаш в други. Тази библиотека е с най-строги забрани. Досега не бях идвал тук.

— Ама че лукавство… — каза Бен-хадад, досетил се пръв за истината.

— Какво?! — Феркуди го зяпна.

— Неприятно ми е да си призная, но щях да кажа същото като Феркуди — каза Круксър.

— Промахос Гайл отвори почти всички библиотеки, за да бъдат изучавани забранените магии… само за да се браним от тях — обясни Бен-хадад.

— В Магистериума не се зарадваха — вметна Куентин.

— Затова луксиатите са започнали да местят книги от тези библиотеки във все още недостъпните.

— Формално погледнато, това не е неподчинение — добави Куентин. — Нали промахосът заповяда библиотеките да бъдат отворени, а не всички книги в тях да бъдат достъпни.

— Жалки увъртания — троснато каза Кип.

— Така е — призна Куентин. — Но трябва да разбереш, че напоследък за луксиатите настанаха трудни времена. Поне половин дузина от най-видните книжници станаха за смях, когато се разчу, че цветната напаст наистина съществува. Не понесохме лесно и лишаването от привилегията да сме единствените, на които е позволено да изучават забранените текстове. Още по-лошо е, че се случва обикновени притеглящи и черногвардейци да правят открития, за които сме оставали слепи много години. Униженията за нас сякаш нямат край.