Светилата [bg]

Лидия Уелс имаше навика, когато очаква посетител, да се настанява в небрежна поза, тъй че щом гостът пристигне, тя да скочи уж сепнато и да го посрещне с кръшен смях. Гаскоан я завари изтегната на канапе в салона на странноприемницата, на изпънатия ѝ крак се полюшваше пантофка, главата беше отпусната върху възглавница, едната ръка беше преметната настрани, а другата държеше книга като задължителен реквизит при полагане. Напудрените страни и предизвикателната поза бяха изфабрикувани миг преди появата на Гаскоан и намекваха — съвсем целенасочено, — че книгата, в която е потънала домакинята, е с твърде непристойно съдържание.

Щом Гаскоан почука (проява на любезност, тъй като вратата беше отворена), Лидия Уелс скочи, ококори се и се разсмя звънко. Затвори рязко книгата и я хвърли на отоманката, но тъй, че заглавието да се вижда ясно.

Гаскоан се поклони. След като се изправи, с наслада плъзна поглед по домакинята — Лидия Уелс беше красавица и радост за окото. Навярно беше към четирийсетте, но можеше да мине за преждевременно съзряла трийсетгодишна или младееща петдесетгодишна. Тъй или иначе, тя отказваше да разкрие точната си рождена дата и беше ясно единствено, че е в неопределения период на средната възраст, който винаги привлича вниманието с неспособността да бъде категорично определен: когато Лидия кокетничеше като момиче, кокетността ѝ изпъкваше още повече заради напредналите ѝ години, а когато се държеше зряло, зрелостта беше още по-впечатляваща, тъй като идваше от толкова млада жена. Чертите ѝ напомняха на лисица, очите ѝ бяха леко склонени, носът се извиваше нагоре и наподобяваше застанало нащрек любопитно животинче. Устните ѝ бяха плътни, зъбите — добре оформени и правилно подредени. Косата ѝ, която мъжете наричаха червена, а жените — бакъреноруса, потъмняваше като пламък при всяко движение. В момента тя беше сплетена в сложна прическа, скриваща тила. Лидия носеше рокля от сива коприна, която въпреки строгия цвят едва ли можеше да мине за траурна, тъй както и на вид собственичката ѝ не можеше да бъде определена нито като зряла жена, нито като напъпила девойка. Роклята беше с висока яка с копчета, набрана предница и буфан ръкави, бухналите форми подчертаваха пищните гърди и правеха талията ѝ по-тънка. Стърчащите изпод огромните ръкави длани — в момента притиснати една към друга в знак на радостна изненада от появата на Гаскоан — изглеждаха крехки и миниатюрни като на кукла.