Само един риск

— Може ли да направя една снимка? — попита и за първи път от изключително дълго време се почувства засрамена.

Той забарабани с пръсти по масата и поклати глава.

— Съжалявам, Джил, но не мога да се появявам на снимки, извинявай.

Тя щракна само чинията си, написа някаква безсмислица и качи снимката, след което вдигна чашата си и отпи голяма глътка вино.

— Работата ми не позволява да се показвам по този начин.

— Да, да, разбирам.

— Сърдиш ми се — забеляза той.

— Не — излъга тя, сама не разбираше защо реагира като малко дете.

Но той имаше пълно преимущество. Разбираше от вино, умееше да се справя с нахални мъже, работеше важни неща. И изобщо не изглеждаше запленен от нея. Бяха флиртували в Кируна, той й се беше обадил, но сега не се чувстваше сигурна, не беше убедена, че ще може да се справи с него.

— Джил? — прекъсна размислите й той.

— Разкажи ми какво прави, откакто се видяхме последния път — предложи тя и леко се усмихна.

Щеше да се застави да бъде весела. Пак се усмихна, вече усещаше, че планът сработва, махайте се, негативни емоции, къш, къш.

— Работих — отвърна той и се вгледа в очите й.

Тя пак се усмихна, вече се чувстваше нормално.

— Е, едва ли през цялото време.

— Всъщност да. Е, междувременно мислех за теб.

Джил се засмя. Изобщо не го разбираше. Изглежда, все пак харесваше нещо в нея.

— И какво мислеше?

— Колко приятно беше в къщата.

— Само дето Том и Амбра се цупеха.

Той махна с ръка, все едно те бяха без значение. Така и беше.

— Как само пя в бара! Да знаеш само колко често мисля за онази вечер.

Нещо проблесна в очите му, нещо примитивно, и през Джил сякаш мина електричество. Той беше секси, макар и по един контролиращ, сдържан начин. Особено когато очите му горяха така — като на вълк, надушил плячка. Да, определено щеше да му пусне тази нощ.

Келнерът дойде до масата им, попита дали искат десерт. Джил се бореше със себе си. И в този момент го чу да поръчва шоколадови пралини, което всъщност беше любимият й десерт. Ако трябваше да бъде честна, май предпочиташе шоколада дори пред секса.

— Как разбра? — попита.

— Следя те в инстаграм.

— Половината неща там са лъжи.

— Да, но приех, че любовта ти към шоколада е искрена.

Тя избра един светъл пралин от подноса, който им бяха донесли, и задъвка с наслада.

— Видях и коментарите, които ти пишат — продължи той със сбърчени вежди.

Джил стисна устни, не й се говореше за тъпите хейтъри. Облегна брадичка на дланта си, не й пукаше, че седи с лакът на масата. Беше замаяна от виното и натъпкана с месо и шоколад.

— Остави ги, идиоти — сви рамене тя.