Само един риск

Джил предупредително поклати глава към него. Последното, което й трябваше, беше Матиас да се прави на герой. Нямаше сили за драми.

— Това да не е татенцето? — попита пияният и избухна в смях.

Матиас се надигна от стола. Беше малко по-нисък от онзи, по-лек и поне десет години по-голям.

— Тя не иска да говори с теб. Тъй че или си тръгни сам, или аз ще ти помогна.

Джил го хвана за ръката. Не беше точно притеснена, но знаеше, че подобни разправии ескалират бързо.

И тогава Матиас направи нещо, Джил не видя какво, и изведнъж пияницата се оказа на колене пред тях. Лицето му беше изкривено от болка, дишаше тежко. Тя се вторачи в него.

— Май залитна — каза Матиас с леден глас. — Мисля, че е време да се връщаш при приятелите си и всички да си вървите. — Той погледна часовника си. — Давам ви две минути.

После направи още някакво движение и младежът изпъшка от божа.

— Ти си луд!

Матиас се наведе и прошепна нещо в ухото му. Онзи примигна и после кимна.

— Какви ги вършиш? — прошепна Джил театрално.

Матиас си седна на стола, изглеждаше напълно невъзмутим. Пияният се надигна от пода, поколеба се, но после се заклатушка към приятелчетата си. Каза им няколко думи и всички станаха и си тръгнаха от бара. Джил никога не беше виждала нещо подобно.

— Какво му направи? Да не е някаква хватка от джудото?

— Нещо такова — кимна Матиас, вдигна чашата си и отпи няколко глътки.

Джил го наблюдаваше критично.

— Мразя насилието, имай го предвид.

Говореше сериозно, беше преживяла достатъчно насилие в живота си. Повече от достатъчно.

— Аз също — присъедини се Матиас.

— Масата ви е готова — съобщи им един келнер.

Сега се появи персонал.

Матиас се изправи и протегна ръка. Вървеше след нея, докато тя следваше келнера до масата.

Оказа се много по-голям командаджия, отколкото беше предполагала. Изглеждаше толкова изискан и изтънчен, не би очаквала да се държи толкова доминиращо. Не харесваше мъже, които опитват да й се налагат, беше свикнала тя да е тази, която дава нарежданията, и предпочиташе така. От друга страна обаче, не беше никак лошо да излиза с мъж, който умее да затваря устата на нахалните идиоти.

— Заповядай — издърпа той стола й.

Бяха в световноизвестен луксозен ресторант, Джил видя руски олигарси, една чуждестранна кралска особа, няколко шведски финансисти, както и съвсем обикновени хора, които празнуваха сватби и разни такива. Погледна менюто. Беше скъпо, дори за Стокхолм, и тя за момент се почуди дали Матиас очаква тя да плати.

В това отношение нищо вече не я изненадваше. Беше ходила на много срещи, които завършваха за нейна сметка. Можеше да си го позволи, не й пречеше. Издържаше се сама от шестнайсетгодишна, винаги даваше на другите, ходеше с мъже, на които тя даваше пари, не обратното. Това й даваше чувство за контрол — тя да е икономически силната. Не искаше да бъде зависима от никого — по това двете с Амбра си приличаха. Като изключим, че Амбра получаваше средна заплата в „Афтонбладет“, докато Джил изкарваше няколкократно повече.