Крайни мерки
- Автор: Флинн Винс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Крайни мерки». Краткое содержание книги:
Чарли Добс седеше зад плексигласовата стена на офиса на ръководител-смяна и наблюдаваше далечния монитор вляво. На екрана имаше шахматна дъска. Чарли бе направил 16 хода в играта на гросмайсторско равнище и засега се държеше. Компютърният монитор вдясно изпиука и Добс моментално впи поглед в него. От посолството в Токио постъпваше рутинно съобщение. Чарли отбеляза, че е точно навреме, и се върна към изчисленията си какъв ще бъде следващият ход на компютъра.
На бюрото на Добс имаше пет компютъра и той можеше по всяко време да се свързва със своите оператори и да проверява какво правят.
Постъпващите съобщения бяха означени с код, отразяващ степента на важност. Рутинното пристигаше под номер едно, а спешните — под номер пет. Компютърът подреждаше тези съобщения по степен на важност. Код „Пет“ не беше необичайно нещо по време на криза в даден район, но тъй като през последните няколко седмици в света цареше относителен мир и спокойствие, Добс очакваше досадна нощ.
Щом стигнаха големия двор южно от имението на Артър, Стробъл и Хакет се отправиха към стъпалата, водещи към водата. Майкъл държеше под око съседната къща, а Коулман следеше своите хора. Стробъл и Хакет изчезнаха надолу по стълбите. Трябваше да преплуват разстоянието покрай имението на Артър до съседното в северна посока, тъй като там бе закотвена лодката.
Коулман и Майкъл притичаха през откритата морава до тухлената ограда, която отделяше имението на Артър от съседното откъм юг. Намериха големия дъб, който бяха открили предишната нощ, и се изкатериха по него. Сложиха си отново очилата за нощно виждане и огледаха имението на Артър. Оградата бе висока три метра, а стволът на дъба бе на по-малко от два метра от нея. Наоколо не се виждаше никой, така че Коулман се изкатери още нагоре и изпълзя по дебелия клон, който се протягаше точно над оградата. Завърза двете въжета на клона и пусна краищата им долу. Майкъл тъкмо се канеше да изкоментира колко трудно ще бъде да висиш на дървото цяла нощ, когато иззад къщата се показа пазач с куче. Майкъл и Коулман се прилепиха към дънера. Листата ги прикриваха. Щяха да са в безопасност, стига пазачът да не ги осветеше с фенерче.
Дежурният продължи обиколката. Коулман изрече в микрофона си:
— Хермес и Циклоп, тук Зевс, къде сте? Край. — Докато чакаше отговор, Коулман не откъсваше поглед от пазача.
Хакет и Стробъл бяха на тясната брегова ивица до кея и разопаковаха оръжията си, когато въпросът прозвуча в слушалките им. Хакет отговори:
— Току-що излязохме от водата и се подготвяме да продължим нагоре по стълбите. Край.
— Един пазач с куче приближава скалата. Разполагате с десет секунди, докато стигне дотам. Край!
Без колебание двамата грабнаха непромокаемите си раници и се втурнаха нагоре по виещата се стълба. През цялото време погледите им бяха насочени вляво, в очакване на пазача, който трябваше да се появи само на трийсетина метра от тях. Стигнаха горе за секунди.
Докато Коулман наблюдаваше охраната, Майкъл държеше под око къщата. Той чу как Коулман дава сведения по секунди какво прави пазачът. Миг след като Коулман съобщи, че е стигнал ръба на скалата, френските прозорци на кабинета на Артър се отвориха и собственикът на имота излезе на верандата. Майкъл прошепна:
— Нашата цел се появи. Повтарям, целта се появи. Край.
Коулман се обърна точно навреме, за да види оранжевото пламъче от запалката на Артър, което близна връхчето на пурата му. Хакет и Стробъл искаха потвърждение и Коулман им го даде.
— Хермес, Циклоп, обектът се вижда. Нямам представа колко ще остане там. Придвижете се в позиция възможно най-бързо и ми дайте знак. Край.
Хакет и Стробъл се втурнаха към дървото, където Хакет бе седял предишната нощ, и спряха при дънера. Хакет прошепна в микрофона:
— Колко пазачи има в задния двор? Край.
— Един. Край — отвърна Коулман и прошепна на Майкъл: — Ти дръж под око Артър, а аз ще наблюдавам пазача.
O’Pypk кимна.
Стробъл и Хакет бързо нагласиха заглушителите на оръжията си и метнаха на гръб раниците си. Стробъл сплете ръце пред себе си. Хакет преметна оръжието си през рамо и стъпи с десния си крак върху сплетените пръсти на Стробъл. Той го изтласка нагоре и Хакет се вкопчи в първия клон, след което безшумно се изтегли на дървото. Без да губи време, Стробъл се обърна и хукна покрай оградата към предната част на къщата. Когато стигна дървото, където бе стоял предната нощ, спря и се ослуша. После се покатери на дървото и потърси с поглед пазача при предната врата. Надникна над оградата, но не видя нищо. Изруга наум.