Крайни мерки

— Грешите в предположенията си. Натъкнахме се на нея по време на разследването.

— Как?

— Айрини проучваше досието на един бивш тюлен и вътре се споменаваше за мисията.

— Как така се споменаваше?

Кенеди пристъпи напред.

— Около месец след мисията един от тюлените, участвал в нея, е получил разрешение за предсрочно уволнение. Говорихме с неговия главнокомандващ и открихме някои интересни неща.

— Разказвайте — нареди Роуч.

— Адмирал Дево, главнокомандващ тюлените, ни каза, че въпросният офицер, Скот Коулман, е ръководил екипа, провел Операция „Изтегляне“. След мисията Коулман заявява, че според него либийците са им били поставили капан. Обвинява себе си за загубата на хората си, тъй като заповедта за спускане била негова. Две седмици след мисията адмирал Дево открива, че от ФБР са установили откъде е изтекла информация. Съобщава това на Коулман, както и факта, че източникът е изтъкнат политик. Малко след тогава Коулман иска разрешение за предсрочно уволнение и го получава. Дотук нищо не води доникъде, но ако случайно този изтъкнат политик, от когото е изтекла информацията, е сенатор Даниел Фицджералд, тогава изниква възможен мотив.

Роуч изглеждаше доста изненадан.

— Какво ви кара да мислите, че е бил Фицджералд? — попита той.

— Професионална догадка — отвърна Кенеди. — Той ли е бил?

— Да… Сядайте и двамата. Нещата са по-сложни, отколкото изглеждат.

Макмахън и Кенеди се настаниха на двата стола пред бюрото на Роуч, а той седна на ръба му.

— Това, което ще ви кажа, не трябва да излиза оттук. Информацията наистина е изтекла от Фицджералд. Не го е направил преднамерено и затова не му е била потърсена отговорност. Всъщност попаднахме на това по твърде необичаен начин. Отделът ни по контрашпионаж редовно преглежда постъпленията от данъците, авоарите и кредитите на някои хора, които поради естеството на работата си влизат в контакт с правителствени служители с достъп до секретна информация. Става въпрос за журналисти, адвокати, секретари, депутати, дори сервитьорки и бармани. Миналата година наша служителка преглеждала платените данъци на работещите в един ресторант и открила, че барманът си е купил жилище за двеста хиляди долара в Джорджтаун. Човекът изкарва едва трийсет хиляди годишно, поради което сигналната лампичка светнала. Служителката ни се обажда на компанията за ипотекиране и открива, че въпросният човек отделя шейсет хиляди за изплащане на жилището. Продължава с проучванията и научава, че парите идват от родителите му. Смята, че този човек продава наркотици, но има и друга възможност — той да проговаря пред някои хора, което за нас е крайно нежелателно. Заведението, в което работи, се посещава от доста важни клечки и след няколко питиета, както е известно, тези политици и екипите им започват да обсъждат неща, които не би трябвало да споменават на обществено място. Решихме, че имаме достатъчно основание да поставим този барман под наблюдение. Монтирахме подслушвателни устройства в бара, в жилището му и в телефона му. — Роуч поклати глава. — Два дни преди Операция „Изтегляне“ Фицджералд свършва работа и се отбива за едно-две питиета. По радиото върви материал за свалянето на самолета на Пан Ам над Локърби по повод на годишнината от трагедията. Репортерът завършва с думите, че по непотвърдени данни двамата заподозрени за поставянето на бомбата се укриват в Либия, Фицджералд възкликва на висок глас: „Не задълго!“, и барманът пита какво има предвид. „Да си остане между нас, момче — отговаря Фицджералд, — след четирийсет и осем часа онези две копелета ще си седят в някой американски затвор.“ Момчето пита как така, щом са в Либия, а Фицджералд казва, че не може да говори за това. В този момент фактът не означава нищо за нашите хора, които се занимават със случая, но след провала на операцията ЦРУ отправя на служителите ни от контрашпионажа сериозно предупреждение, че съществува възможност мисията да е била предадена. Едно от имената в списъка на онези, които са знаели предварително за операцията, е на сенатор Фицджералд. Нашите агенти събират две и две и привикват бармана да го посплашат. Казват му, че или ще прекара следващите двайсет години в затвора, или трябва да изплюе камъчето. Той предпочел второто. Човекът мислел, че издава информацията на репортер. Оказва се, че репортерът е бивш агент на КГБ, който сега работи за себе си и продава тайните си в чужбина. Останалата част от историята е строго поверителна и не мога да ви кажа какво открихме… Операцията продължава.