Крайни мерки

— Тук Хермес. Край.

— На позиция ли си? Край.

— На позиция сме. Край.

— Намираме се на около пет километра. Подгответе портала, а аз ще ви дам сигнал, преди да завием. Проверете шосето за движение и ме уведомете, ако срещу нас идват коли. Край.

— Разбрано. Край.

Майкъл отвори жабката. Откри бушона за външните светлини на колата и се приготви да го извади. Продължиха по шосето, което се виеше край големите къщи. Когато им остана около километър до стария имот, Коулман отново заговори в микрофона си:

— Хермес, как изглежда? Край.

— Чисто. Край.

— Отворете портала.

Коулман погледна към О’Рурк и кимна. Той извади бушона. Външните светлини на колата изгаснаха. Видимостта бе почти нулева. Коулман сложи очилата си за нощно виждане, освободи педала за газта и се спусна по инерция. Подминаха главния портал на старото имение, Коулман натисна спирачките. Щом стигнаха алеята за обслужващия персонал, Коулман зави рязко. Колата се плъзна по обраслата алея и се шмугна между гъстите дървета.

Стробъл бързо затвори портала и уви веригата около стълба. Огледа пътя в двете посоки, след което се спусна по пътеката, за да се присъедини към останалите. Когато пристигна в малкия навес, Коулман вече бе спрял колата с предницата към шосето. Коулман, О’Рурк и Хакет стояха до отворения багажник. Хакет им подаде автоматите MP5. Когато Стробъл се присъедини към групата, Коулман погледна часовника си.

— Какво направихте със „Зодиак“? — попита.

Потопихме го на около миля от брега и доплувахме — отвърна Стробъл.

— Добре. Нека повторим всичко още веднъж. Прекъсвайте ме, ако имате въпроси. Какво е положението с лодката?

— Резервоарът е пълен, акумулаторът е зареден — отвърна Хакет.

— Ще се наложи ли да я палите на късо?

Не, намерихме резервен комплект ключове под седалката.

— И така, още веднъж отначало. — Коулман посочи към Хакет и Стробъл. — Вие двамата заемате позиция 8 северната част на къщата. Кевин, ти си на същото дърво, както и миналата нощ. Оттам можеш да покриеш целия заден двор. Дан, ти си на твоето място в предната част на къщата, аз и Майкъл — в противоположната част на двора, на оградата. Щом заемем позиция, първото нещо, което всички правим, е да проверим дали въжетата ни са сигурни. Наблюдаваме охраната и чакаме. Според рапортите от наблюдението, с които се сдоби Майкъл, почти всяка вечер той излиза, за да изпуши една пура, стига да не вали. Понякога стоял навън с часове, друг път — по няколко минути. Покаже ли се — действаме! — Коулман вдигна поглед към мрачното небе. — Според прогнозите може да вали, така че ще трябва да изчакаме. Ако излезе, оставяме го да отиде до края на верандата, колкото се може по-далеч от къщата, и после в зависимост от поведението на охраната правим нашия ход.

— Ами ако не е сам? — попита Хакет.

— Ще решаваме в движение — каза Майкъл.

— Да се върнем на охраната — поде отново Коулман. — Ако се придържат към обичайното си поведение, един от тях ще застане при входната врата, а другият ще обхожда къщата с кучето. Има и още един при самия портал, но не смятам, че той ще излезе от караулното. Това означава, че в къщата ще остане само един, а като изключим камерите, той няма да вижда нищо. Ако приемем, че всичко протича нормално и Артър излезе, аз ще попитам и двама ви дали имате добра позиция за стрелба. Кевин, ти поемаш охраната в дъното, а ти, Дан — този, който стои до предната врата. Щом получа положителен отговор и от двамата, ще кажа „бинго“. Първо застрелвате пазачите, после — кучетата. В този момент ние с Майкъл прехвърляме оградата и се озоваваме в задния двор, а Дан прескача в предния. В мига, в който докоснем земята, таблото на охранителната система в къщата ще светне. Не знам със сигурност, но предполагам, че бодигардът вътре в къщата ще включи прожекторите, които видяхме снощи. Не се тревожете за тях. Първо камерите. Има по две на всеки ъгъл. Дан, ти обезвреждаш двете в предната част, после се заемаш с най-близките прожектори. Пускаш няколко куршума в прозорците. Това ще задейства и други аларми вътре и ще ангажира вниманието на четвъртия бодигард в къщата. — Обърна се към Хакет: — В задния двор има четири прожектора. Искам да ги обезвредиш възможно най-бързо и да ни прикриваш. — Погледна отново към Стробъл и продължи: — Сега за трудната част. В рапорта от наблюдението се казва, че Артър е оборудван с радиокомпас и аларма. Той има много тайни в главата си и ЦРУ не иска те да станат достояние на някой друг. Не зная дали радиокомпасът е зашит някъде в дрехите му, скрит в обувките или в часовника му, така че двамата с Майкъл решихме да не рискуваме. Събличаме го съвсем гол и прибираме всичко в една чанта. Дан, щом стигнеш верандата, ние ще сме готови за тръгване. Майкъл ти дава чантата, ти максимално бързо слизаш при лодката и включваш мотора. Кевин, ти оставаш на дървото и ни прикриваш, докато прехвърлим оградата заедно с Артър. В мига, в който се измъкнем, хукваш към лодката.