Под подозрение

— Или какво? Само половината?

— Не се заяждай.

— Не ми задавай глупави въпроси и ще престана. Цялата история, моля.

— Добре. Първото малко странно нещо е, че в устата й е имало три почти неразтворени хапчета — тиленол с кодеин.

— Неразтворени ли? Как може?

— Ами или някой ги е пъхнал в устата й, след като е умряла, или нещо подобно.

— Обаче пак ще попитам защо.

— Може би защото само тези хапчета е имала, изписани с рецепта. Празното шишенце е било до леглото, където са я намерили, и точно затова отначало са помислили, че е свръхдоза. Обаче не е. Защо? Защото в кръвта й няма кодеин.

— Изобщо?

— Нула. Починала е от свръхдоза елавил, който освен това се нарича амитриптилен. Антидепресант, който се изписва с рецепта.

Джина остави недокоснатото си кафе на масата, отпусна се на канапето и разсеяно погали кучето, което бе дошло при нея.

— Нека позная. В жилището й обаче не е имало шишенце с такъв етикет?

— Точно така. Но слушай, става още по-хубаво. Другото нещо, което е имала на шкафчето си, е било рохипнол.

Джина знаеше какво е това.

— Хапчетата за изнасилване2.

— Точно така. Разбира се, възможно е сама да ги е изпила, но по-вероятно е да не е така. Според моя човек с нея е имало някой и той ги е сипал в питието й. А когато се е замаяла, я е натъпкал с амитриптилен. Сигурно се е чувствала странно — замаяна и й се е повръщало. Може би й е казал, че й дава аспирин. Хапчетата са малки и той явно й е дал доста от тях. Така че руфи, както наричат рохипнола на улицата, не й е позволил да се събуди, когато е получила тахикардия заради амитриптилена. А след като е починала, някой се е опитал да отклони разследването, поне за известно време, като се опита да напъха в гърлото й и малко кодеин.

— Странен начин да убиеш някого — отбеляза Джина.

Уес сви рамене.

— Може би понякога просто се възползваш от онова, с което разполагаш.

— Да — каза Стюарт, — Ким взимаше амитриптилен. Беше едно от първите неща, които опитахме, обаче сегашният й лекар й предписа литий и той като че ли й се отразява по-добре. Поне когато го взема.

Джина беше забравила за умората. Все още се носеше върху вълната от адреналин, която я бе връхлетяла в кабинета на Фаръл. Вероятното убийство на Кели Ръснак елиминираше и последното останало съмнение. Стюарт не беше убил Карин. Две жени, които работеха в една и съща компания по един и същи проект, бяха убити с разлика от две седмици една след друга и Джина просто не можеше да преглътне мисълта, че тези убийства не са свързани.

Те не просто бяха свързани, а най-вероятно бяха извършени от един и същи човек. Ставата на Драйдън вече се превърна в център на случая на Джина, а по ирония на съдбата все още официално не бе станала част от него — нямаше никакви доказателства, никакви свързани с нея свидетелски показания. Джина се съмняваше, че Джери Ейбрамс изобщо е чувал за нея.

За Стюарт това, разбира се, означаваше, че е невинен. Джина дори си помисли, че Уайът Хънт би могъл да убеди Джул да отдели малко внимание на проблема. Но щеше да го направи по-късно, ако изобщо го направеше.