Първият закон

— Зная как стоят нещата на такива места — каза тя и сложи крехката си ръка върху неговата, — някой ще се притесни, че ти ще обереш точките.

— Да, и това. Но преди всичко има двама инспектори от отдела, които отговарят за случая, а най-вероятно и за всички тези случаи, и всяка постъпила в полицията информация минава през тях.

Сейди му се усмихваше, сякаш за да го окуражи.

Ръката й, хладна и сбръчкана като креп, още лежеше върху неговата и тя го стисна, за да подчертае думите си.

— Ще направя, каквото ми кажеш и ще говоря, с когото поискаш. Зная само това, което съм видяла.

— И аз го видях — повтори Нат, а Сейди го дари с поглед, в който се четеше признателност.

— И това, което видяхте, е пръстенът, пръстенът със сапфир?

— Да, той се откроява сред останалите вещи. Но в действителност не липсваше нито едно бижу, въпреки че това е трудно да се докаже.

— Защо?

— Защото може да са взели нещо, което аз не съм виждала. Може Сам да е взел някакви скъпоценни камъни или нещо подобно същия ден. Няма как да знам, нали?

— Не. Права си, разбира се. — Глицки установи, че е бил на погрешен път, като е предполагал, че умът на Сейди е притъпен от възрастта. Трябваше да се поправи. — Можеш ли да се закълнеш, че пръстенът със сапфир е бил в сейфа, когато сте били там с Нат?

— Да. Несъмнено. Ние, Нат и аз, дори го записахме в инвентарния лист, преди ти да ни прекъснеш. Пазя го.

Имайки предвид как изглежда къщата й, Глицки не бе много изненадан от този факт, но той все пак го зарадва.

— Това е добре. Може би трябва да го вземеш, когато отидеш да говориш с инспекторите.

— Добре. Да им се обадим ли още сега? — попита тя. — Искам да уточня нещата. Не изглежда справедливо този човек…

— Джон Холидей?

— Да, така му беше името. Този господин Холидей — не мисля, че той е убил Сам. Мисля, че някой се е опитвал да се направи на голям умник. Може би не са знаели, нямало е как да научат, че ние с Нат сме били в магазина онази вечер. Друго щеше да е, ако бяха само парите.

Глицки почувства, че по гръбнака му полазват тръпки.

— Може ли да те попитам още нещо? Вярно ли е, че Сам е спрял да ползва услугите на Специалния патрул предното лято?

Тя кимна.

— Не си заслужаваше. Господин Панос непрекъснато вдигаше таксите. Нямахме никакви проблеми от много години. Обсъдихме го и накрая решихме…

Нат се протегна и потупа Сейди по ръката.

— Всичко е наред. Били са там онази вечер, но не са успели да го спасят, нали?

— Да — каза тя с горчивина, — прав си. Не беше заради това.

— Всъщност исках да попитам — каза Ейб, — дали все още са имали в себе си ключ от магазина.