Русалката [bg]

Патрик бе изумен. Колко години бе прекарал Кристиан в този дом, където гледаха на него като на нисш пансионер, съдейки по студенината, с която приемната му майка говореше за него?

– Аха, и колко дълго е живял Кристиан при вас?

Той чу как неодобрението му прозира в гласа му, но Ирен Лисандер като че ли не го забеляза.

– Ами колко дълго беше, Рагнар? Колко време остана момчето при нас?

Рагнар не отговори, затова тя отново се обърна към Патрик. Все още не бе удостоила Паула с поглед. Патрик имаше чувството, че в света на Ирен не съществуват други жени.

– Би трябвало да може да се сметне. Беше на около три, когато дойде. А на колко беше, когато си тръгна, Рагнар? Май на осемнайсет? – Тя се усмихна със съжаление. – Реши да търси късмета си другаде. Оттогава не сме го чували. Нали така, Рагнар?

– Да, така беше – каза Рагнар Лисандер тихо. – Той просто... изчезна.

На Патрик му стана жал за дребничкия мъж. Винаги ли е бил такъв? Изтормозен и покорен. Или годините с Ирен бяха изцедили цялата му сила?

– Изобщо не знаете къде е отишъл?

– Нямаме представа, абсолютно никаква.

Ирен отново размаха стъпало.

– Защо задавате тези въпроси? – попита Рагнар. – По какъв начин е замесен Кристиан в разследването на убийство?

Патрик се поколеба.

– За жалост, трябва да ви съобщя, че сутринта Кристиан бе открит мъртъв.

Рагнар не можа да скрие болката си. Ето че него все пак го е било грижа за Кристиан, не го е считал просто за обитател на къщата.

– Как е умрял? – попита той с разтреперан глас.

– Намерен е обесен. Това е всичко, което знаем засега.

– Имал ли е семейство?

– Да, двама сина и съпруга на име Сана. През последните години живееше във Фелбака и работеше като библиотекар. Миналата седмица излезе дебютният му роман, „Русалката“. Получи много добри отзиви.

– Значи, той е бил – каза Рагнар. – Четох за това във вестника и името ми направи впечатление. Но на снимката изобщо не приличаше на онзи Кристиан, който живееше при нас.

– Кой би повярвал? Че от онова ще излезе нещо... – каза Ирен.

Изражението й беше твърдо като камък.

Патрик прехапа език, за да не й каже нещо остро. Трябваше да се държи професионално и да се придържа към целта. Усети как отново започва да се поти неприятно и подръпна пуловера си, за да се разхлади малко.

– Животът му има тежко начало. Забелязали ли сте това да се е отразило на поведението му по някакъв начин?

– Беше толкова малък. На тази възраст децата бързо забравят – каза Ирен и махна с ръка.

– Понякога сънуваше кошмари – каза Рагнар.

– Всички деца го правят. Не, нищо не сме забелязали. Вярно, беше странно дете, но като се има предвид произходът му...

– Какво знаете за биологичната му майка?

– Уличница, от нисшата класа. Не съвсем наред с главата. – Ирен почука с показалец по слепоочието си и въздъхна. – Наистина не разбирам с какво можем да помогнем. Ако няма друго, бих искала да отида да полегна. Не съм във форма.