Русалката [bg]

Ерика отново замижа. Думите бяха ужасяващи и прозвучаха така категорично, когато ги произнесе:

– Намерен е обесен тази сутрин. Полицията не може да каже нищо повече. Не се знае дали го е извършил сам, или е...

Тя не завърши изречението.

– Обесен? – Габи отново се задъха. – Това не може да е вярно!

Ерика помълча малко. Знаеше, че информацията първо трябва да попие, преди да се превърне в реалност. Тя бе изживяла същото, когато Патрик й разказа.

– Ще ти се обадя, ако разбера нещо – каза Ерика. – Но ще съм благодарна, ако медиите останат настрана възможно най-дълго. На семейството му и без това му е достатъчно тежко.

– Естествено, естествено – каза Габи и звучеше като че наистина го мисли. – Но ме дръж в течение на случващото се.

– Обещавам – каза Ерика и затвори.

Знаеше, че дори Габи да се въздържи да се обади на пресата, смъртта на Кристиан скоро ще се превърне в материал за първа страница. Той бе станал звезда за една нощ и вестниците бързо се усетиха, че името му може да продаде допълнителни бройки. Мистериозната му смърт със сигурност щеше да е водещата новина по афишите през следващите дни.

Бедната Сана, бедните деца.

Ерика едва бе успяла да ги погледне, докато беше при тях в дома на леля им. Седяха на пода пред голяма купчина лего. Играеха си безгрижно и щастливо, като спираха само за кратки разправии, типични за братята. Като че напълно се бяха отърсили от вчерашната преживелица. Но може би прикриваха чувствата си? Може би нещо вътре в тях се бе пречупило, но не си личеше на повърхността? А сега баща им го нямаше. Как ще се отрази това на живота им?

Тя седеше неподвижно на дивана и накрая се принуди да ги погледне, видя ги как си играят и обсъждат къде трябва да се постави сирената на линейката. Толкова приличаха на родителите си. Те бяха единственото, останало от Кристиан. Те и книгата. „Русалката“.

Ерика изведнъж почувства силно желание да прочете историята отново и така в известен смисъл да отдаде почит на Кристиан. Погледна към Мая, която още спеше. Заради натоварената сутрин, днес й позволиха да не ходи на детска градина. Ерика погали нежно светлата главичка на детето, облегната на възглавницата. После отиде да вземе книгата, настани се удобно и зачете.