![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
След като останали там до първия час, двамата спътници напуснали гробището и изминали заедно разстоянието до гората. Щом стигнали до първите дървеса, Персевал рекъл на Галаад:
— Сеньор, днес трябва да се разделим и всеки да поеме по своя път. Пожелавам ти Бог да е с теб. И дано да ни отреди скорошна среща. Защото никога през живота си не съм общувал с човек, чието присъствие да ми е толкова сладостно и приятно, колкото е твоето. Ето защо раздялата е за мен по-мъчителна, отколкото можеш да си представиш, но се налага да продължим сами, защото такава е волята на Господ Бог.
Сетне снел шлема си. Галаад сторил същото. Двамата се прегърнали и целунали, защото взаимната им обич била неизмерима. Това си проличало дори в тяхната смърт, понеже единият надживял другия за съвсем кратко време.
С това двамата приятели се разделили в началото на гора, която местните хора наричали Об, и всеки поел по своя път.
Ала тук разказът спира да говори за тях и се връща към Ланселот, защото от доста време вече за този рицар не е казано нищо.
Ланселот-3
Сега преданието разказва, че когато стигнал до брега на река Маркоаз, Ланселот попаднал в обкръжението на три неща, които не му вдъхвали особено спокойствие. От едната страна се простирала огромна гора, в която можел задълго да се изгуби, от другата се издигали два високи и внушаващи страхопочитание рида, а от третата се носели дълбоките мрачни води на реката. Тези три препятствия го принудили да си каже, че няма да мръдне от това място, а ще изчака милостивата намеса на Господ Бог. И останал така до падането на нощта.
Когато започнало да се свечерява, той снел доспехите си и легнал до тях. Пожелал си Бог да е с него, и се помолил с най-изразителните думи, на които бил способен, Господ да не го забравя, а да му изпрати помощ, от каквато се нуждаели и тялото, и душата му. След което заспал със сърце, преизпълнено не със земни грижи и желания, а с Господ Бог. В съня си дочул глас, който му казал:
„Ланселоте, стани, вземи доспехите си и се качи на първия кораб, който ще намериш на брега.“
При тези думи той подскочил и отворил очи. Видял около себе си необикновено силно сияние, което възприел като дневна светлина. Ала не минало много време и тя изчезнала така внезапно, че той изобщо не разбрал какво е станало с нея. Тогава вдигнал ръка, прекръстил се и грабнал доспехите си. След като си пожелал Господ да му е на помощ, се заел да се стяга.
Щом се въоръжил и препасал меча си, той погледнал към брега и видял на него кораб без платна и гребла. Отправил се бързо към него и се качил на борда му. Едва успял да стъпи на палубата, и му се сторило, че усеща най-приятните благоухания на света и вижда вкусните храни, каквито човек е вкусвал тук, на земята. Тогава се почувствал сто пъти по-щастлив отпреди, защото в този миг имал на свое разположение всичко, което си бил пожелавал в своя живот. Затова отправил благодарността си към Господ Бог, като коленичил и рекъл:
— Скъпи Отче Иисусе Христе, не виждам откъде би могъл да дойде този кораб освен от Теб, защото сърцето ми е преизпълнено с такава голяма радост и чувства такава необикновена наслада, че не знам дали съм на земята или в Земния рай!
Сетне седнал на палубата, облегнал се на корабния борд и в невъобразимата си радост потънал в сън. През цялата нощ Ланселот спал, изпълнен с неизпитвано преди доволство, усещайки, че вече не е същият като преди, а че нещо в него се е променило. Когато на сутринта се събудил и се огледал около себе си, видял по средата на кораба великолепно и богато украсено ложе, а на него — мъртва девойка, чието тяло било покрито, като на показ оставало единствено лицето. Ланселот побързал да се прекръсти и да благодари на Господ Бог, че му е отредил тази компания, след което се приближил до покойницата, желаейки да научи коя е и какво е нейното потекло. Огледал я от всички страни и забелязал, че под главата й е скрито писмо, протегнал живо ръка, взел го и след като го разгънал, прочел следното:
Тази девойка бе сестрата на Персевал Уелсеца. Тя бе и остана целомъдрена и в помислите, и в делата си. Тя бе тази, която смени ремъка на „Меча с удивителния портупей“, който Галаад, синът на Ланселот от Лак, носи оттук насетне.