Търсенето на Светия Граал [bg]

— Сеньор, нека щастието да бъде на твоя страна. Ала, за Бога, бъди така добър, кажи ми кой си ти, защото много ми се иска да узная твоето име.

Събеседникът му отвърнал, че се нарича Ланселот от Лак.

— Наистина, сеньор, аз съм безкрайно щастлив, че съм заедно с теб. Бог ми е свидетел, че копнеех да те видя и да бъда с теб повече, отколкото с когото и да било другиго на света. И няма как да не копнея за това, след като ти си първопричината да съществувам.

Казвайки това, новодошлият снел шлема си и го оставил на пода. Ланселот го попитал:

— Ха! Галааде! Нима си ти?

— Да, сеньор, действително съм аз.

При тези думи Ланселот се завтекъл към него с разтворени обятия. Двамата дълго се прегръщали и изразявали един другиму своя възторг, по-голям от който едва ли би могъл да съществува. Сетне се заразпитвали за всичко, което били преживели напоследък.

Така малко по малко и единият, и другият разказали за приключенията си, откакто били напуснали двора на крал Артур. Разговорът им продължил чак додето се развиделило. Когато с изгрева на слънцето настанал хубав и ясен ден, двамата се огледали взаимно и радостта от гледката на познатите обични лица отново била безмерна. После Галаад видял мъртвата госпожица, лежаща в кораба, и веднага разпознал в нея младото момиче, с което до неотдавна били заедно. Попитал тогава Ланселот дали знае коя е тази девойка.

— Да, знам го със сигурност, защото писмото, което намерих под главата й, обяснява много добре цялата й история. Ала, за Бога, кажи ми, доведохте ли до успешен край изпитанието на „Меча с удивителния портупей“?

— Да, сеньор — отвърнал му той. — Ако не си виждал никога този меч, сега ще ти го покажа.

След като го разгледал, Ланселот се убедил, че това несъмнено е той. Хванал го тогава за дръжката и целунал дръжката, острието и ножницата му. Сетне попитал Галаад как и къде го е намерил. Галаад му изложил историята на кораба, който някога съпругата на Соломон била наредила да построят, както и преданията за трите летви, за първото дърво, посадено от нашата прамайка Ева, и за това, защо изработените от неговата дървесина летви са в естествените си цветове бяла, зелена и червена. А след като му разказал и историята на надписите, които могат да се прочетат върху него и в него, Ланселот възкликнал, че никога никой рицар не е преживявал толкова благородно изпитание като това.

Ланселот и Галаад останали на този кораб в продължение на повече от половин година, стремейки се да служат на своя Създател с цялото си сърце. Неведнъж се озовавали на негостоприемни острови, далеч от хората, на места, където се срещали единствено диви зверове. Преминали през необикновени премеждия, които довели до добър край благодарение на собствената си доблест и благосклонността на Светия Дух, Който ги подкрепял във всяко едно обстоятелство. Разказът за Светия Граал не споменава подробности за преживелиците им, защото ако трябвало да се опише всичко, което им се било случило, той щял да набъбне неимоверно много.