Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньори, това младо момиче, което водите с вас, целомъдрено ли е?
— За Бога — рекъл Боорт, — разбира се, че е. Това трябва да ти е съвсем ясно.
Като чул този отговор, рицарят внезапно се пресегнал и сграбчил коня на госпожицата за юздата с думите:
— В името на Светия Кръст, не ще ми се изплъзнеш, преди да изпълниш обичайния за този замък обред!
Като видял, че рицарят отвлича по този начин сестра му, Персевал се почувствал силно засегнат и казал:
— Сеньор рицарю, очевидно не си достатъчно разумен, щом говориш такива неща. Всяко младо момиче, независимо на кое място се озове, не е длъжно да спазва никакви обичаи, особено ако е от толкова благородно потекло като тази девойка, която е дъщеря на крал и кралица.
Докато разменяли тези думи, десетина рицари в пълно бойно въоръжение излезли от замъка, а с тях — и една госпожица, която държала в ръка сребърна паница. Новодошлите се провикнали към тримата съратници:
— Драги сеньори, госпожицата, която водите със себе си, трябва на всяка цена да се подчини на обичая в този замък!
Тогава Галаад попитал за какъв обичай става дума.
— Сеньор — отвърнал му един от тях, — всяко младо момиче, преминаващо оттук, трябва да напълни тази паница с кръв от дясната си ръка. Никоя не минава, без да се издължи.
— Проклет да е лъжовният рицар — извикал тогава Галаад, — който е установил този обичай, защото е лош и долен. Господ ми е свидетел, вие не проявявате никакво уважение към тази госпожица и докато съм жив и здрав и тя има доверие в мен, няма да изпълни това, което искате от нея.
— Господ ми е свидетел — възкликнал Персевал, — по-скоро бих предпочел да бъда убит!
— И аз също — присъединил се Боорт.
— За Бога — казал рицарят от замъка, — тогава ще умрете всички, защото няма как да се опълчите срещу нас, ако ще да сте най-добрите рицари на света.
Тутакси закипяла битка. Тримата съратници на бърза ръка повалили на земята десетимата рицари, без да са счупили дори едно свое копие. Сетне извадили мечовете и започнали да ги избиват като животни. И щели да ги изтрепят до крак, ако през портите на замъка не наизлезли цели шестдесет рицари в пълно бойно въоръжение, които се притекли на помощ на първите десетима. Предвождал ги възрастен мъж, който казал на тримата приятели:
— Драги сеньори, смилете се над себе си и не позволявайте да бъдете убити. Това би било голяма загуба, защото сте много добродетелни мъже и истински Добри рицари. Затова ви умоляваме да ни дадете онова, което искаме от вас.
— Не си правете труда — отвърнал му Галаад. — Увещанията ви са напразни, защото никога няма да спазим подобен обичай, докато тази госпожица има доверие в мен.
— Какво? — учудил се старецът. — Нима искате да умрете?
— Съвсем не сме стигнали още дотам — бил отговорът на Галаад. — Но със сигурност предпочитаме да умрем, отколкото да извършим вероломството, което искате от нас.
След размяната на тези думи започнала битката — неописуема, откъдето и да я погледнеш. Рицарите нападали тримата съратници от всички страни. Ала Галаад, който въртял „Меча с удивителния портупей“, сипел удари наляво и надясно, убивайки всекиго, когото достигнел, така че гледащите го отстрани вече не го възприемали като човек, а като някакво страшно чудовище. Той се придвижвал само напред, без да отстъпва дори за миг, и непрекъснато навлизал все по-дълбоко в неприятелските редици. От голяма помощ му било и това, че съратниците му го прикривали от двете страни, така че противниците му можели да го нападнат само лице в лице.
Битката продължила чак до късно следобед, като тримата съратници не претърпели и най-малката щета: те не отстъпили дори крачка назад и удържали натиска чак докато падналата нощ, мрачна и тъмна, не принудила биещите се да се разделят, като първи проявили колебание рицарите от замъка, които обявили, че е добре сражението да бъде прекратено. Тогава старецът, който и преди схватката бил разговарял с тримата рицари, се приближил към тях и им рекъл:
— Сеньори, в името на приятелството и добрите нрави, молим ви да пренощувате тази вечер при нас. Обещаваме ви честно и почтено, че ще ви оставим утре сутринта на същото място и също толкова здрави и читави, колкото сте сега. Знаете ли защо ви казвам това? Убеден съм, че щом узнаете причината за появата на този обичай, ще приемете госпожицата да извърши онова, което искаме от нея.