![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
Агент Дивайн се събуди след няколко минути. Виеше му се свят, виждаше двойно. Дрехите му бяха съблечени. Беше напълно объркан и дезориентиран.
Беше подпрян в седящо положение във ваната, наполовина пълна със студена вода. Глезените му бяха хванати с белезници за крановете.
— Какво, по дяволите, става?
Първите му думи прозвучаха завалено, неясно. Чувстваше се като след десет чаши уиски.
— Това тук е един изключително остър нож — надвеси се Гари Сонеджи/Мърфи над него и му показа ловджийския си нож. — Наблюдавай демонстрацията. Фокусирай големите си замъглени очи. Фо-ку-си-рай ги, Майкъл!
Гари Сонеджи/Мърфи леко драсна с ножа по ръката на агента. Дивайн изкрещя. На ръката му зейна опасна на вид десетсантиметрова рана. В студената вода бликна кръв.
— Да не ти чувам гласа — предупреди го Сонеджи и размаха заплашително ножа. — Това не ти е рекламен безопасен бръснач на „Жилет“ или „Шик“. Това нещо реже и после тече кръв. Така че, ако обичаш, внимавай!
— Кой си ти? — опита се да попита Дивайн. Все още заваляше думите, та излезе нещо като „Кости“.
— Позволете ми да се представя. Аз съм човек богат и с вкус — каза Сонеджи. Добре де, добре. Охотно си признаваше, че е замаян от успеха. Перспективите за бъдещето му отново ярко заблестяха.
Дивайн се обърка още повече.
— Това е от песента „Съчувствие към дявола“, на „Стоунс“. А аз съм Гари Сонеджи/Мърфи. Извини ме за тази ужасна куриерска униформа и доста грубото дегизиране, но сам разбираш, че малко бързам. Жалко, защото от месеци чакам да се срещна с теб. Мошеник такъв!
— Какво искаш, по дяволите? — Дивайн се опита да се държи властно, въпреки крайно неблагоприятните обстоятелствата.
— Да пристъпим към същественото. Защото аз наистина бързам. Сега. Разполагаш с две крайно разграничени възможности. Първата е да ти отрежа пениса и да ти запуша устата с него, след което ще те измъчвам. Ще те клъцвам по малко с ножа. Ще започна от лицето и врата, докато ме кажеш това, което ме интересува. Разбра ли ме? Ясен ли съм? Повтарям — възможност номер едно. Болезнено мъчение и изцеждане на кръвта ти до капка.
Дивайн неволно отдръпна глава от надвесилия се над него луд. За жалост зрението му се избистряше. Гари Сонеджи/Мърфи? В апартамента му? С ловджийски нож в ръка?
— Втората възможност — продължи да говори лудият в лицето му — е да ми кажеш веднага истината. После ще отида да си прибера парите — където и да си ги скрил. Ще се върна и ще те убия, но без театрални ефекти. Кой знае може дори да успееш да избягаш, докато ме няма. Съмнявам се, но надеждата крепи човека. Да ти призная, Майкъл, на твое място бих избрал втората възможност.
Съзнанието на Майк Дивайн се бе избистрило достатъчно, за да направи верния избор. Каза му къде е скрил своя дял от откупа. Беше тук, във Вашингтон.
Гари Сонеджи/Мърфи му повярва, но все пак може ли да е сигурен човек? Имаше работа с бивш полицай.
На излизане от апартамента Гари спря на вратата и като изимитира гласа на Арнолд Шварценегер в „Терминатор“ каза:
— Ще се върна!
Чувстваше се ужасно добре. Лично изясняваше проклетия случай с отвличането. Правеше се на полицай и чувството се оказа приятно. Планът му щеше да успее. Знаеше си го от край време.
Изпипана работа!
Глава 84
Спах неспокойно и се будех буквално на всеки час. Нямаше пиано на верандата по което да блъскам. Нямаше ги Джани и Деймън, за да ги събудя. Само убийцата, спяща кротко до мен.
И един план, който трябваше да изпълня.
Когато слънцето най-сетне изгря, в кухнята на хотела ни приготвиха една кошница с храна за обяд. Сложиха хубави вина, френска минерална вода и скъпи лакомства. Взехме и екипи за подводно плуване, пухкави хавлиени кърпи и плажен чадър на жълти и бели ивици.
Когато точно в осем пристигнахме на кея, всичко беше натоварено в моторницата. За около половин час стигнахме до нашия остров — прекрасно безлюдно място. Отново в рая.
Целия ден щяхме да прекараме сами. Другите двойки от хотела си имаха свои острови. Нашият плаж беше заобиколен от коралов риф, намиращ се на двайсет-трийсет метра от брега.
Водата беше невероятно прозрачна, бутилковозелена. Когато погледнех надолу, виждах песъчинките по дъното. Можех да ги преброя. Ята от ангелски риби и риби-воини се стрелкаха покрай краката ми. Една двойка усмихнати баракуди, всяка по метър и половина, следва лодката ни почти до брега, после загуби интерес.