Когато дойде паякът [bg]

— Какво ще кажеш за едно пътуване сред природата? Аз черпя.

— Звучи примамливо, Алекс. Да сложа само дълги панталони.

Няколко минути по-късно летяхме с мотора, оставяйки къщата й далеч зад себе си. Продължавах да си тананикам. „Запалих за любимия си свещ“. Премислих всичко за сетен път. Както се пееше в песента: „Направих си план и два пъти го проверих. Сега ще открия кой е лош и кой добър“.

— Можем да се возим и да говорим — обърна глава Джези и извика срещу вятъра.

Притиснах се към гърба й и я обгърнах плътно. Това ме накара да се почувствам още по-зле. Изкрещях в развятата й коса:

— Тревожа се за теб, откакто Сонеджи отново е на свобода.

Дотук казвах истината. Не исках да намеря Джези убита. С отрязани гърди.

— Защо? — обърна тя глава. — Защо се тревожиш за мен? Моят „Смит & Уесън“ ми е винаги подръка.

Защото с твоя помощ се провали върховният му план и може би той го знае, идеше ми да й кажа. Защото си отвлякла малкото момиченце от фермата, Джези. Взела си Маги Роуз Дън и после се е наложило да я убиеш, нали така? Но на глас изрекох:

— Той знае за нас двамата от вестниците. Може да тръгне срещу всеки, свързан със случая. Особено срещу този, който, според него, му е провалил плана.

— Така ли работи съзнанието му, Алекс? Ти би трябвало да знаеш. Нали си психоаналитикът на престъпниците.

— Иска да покаже на света колко е велик — отвърнах аз. — Иска неговият случай да бъде не по-малко голям и заплетен от този на Линдбърг на времето. Струва ми се, че това е натрапчивата му идея, свързана с Линдбърг. Иска престъплението му да е най-голямото и най-съвършеното. Не е свършил още. По всяка вероятност ще започне отново.

— Кой е Бруно Хауптман в нашата история? Кого се опитва да натопи Сонеджи? — извика срещу вятъра Джези.

Дали Джези не се опитваше да ми представи собственото си алиби? Възможно ли беше по някакъв начин да е била натопена от Сонеджи? Това би било върхът… Но как? И защо?

— Гари Мърфи е Бруно Хауптман — казах аз убедено. — Той е човекът, когото Гари Сонеджи много хитро натопи. Него признаха за виновен и вкараха в затвора, а всъщност е невинен.

Така разговаряхме около половин час. Когато излязохме по магистралата, дълго мълчахме.

Потънахме всеки в своя свят. Държах се за нея, вкопчен в кръста й. Спомнях си най-различни случки, които бяхме изживели заедно. Чувствах се ужасно, исках това усещане да спре. Разбрах, че и тя като Гари е психопат. Лишена бе от съвест. Знаех, че деловите среди, правителството и Уолстрийт са пълни с подобни хора. Без капка съжаление за извършеното, освен ако не ги заловят. Тогава започваха крокодилските сълзи.