Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

Присъствието на пресата бе внушително. Имаше фотографи и репортери от около десетина страни. На влизане всички бяха претърсени щателно, а касетофоните и апаратите им бяха проверени.

— Дори и хлебарка не би могла да се промъкне — хвалеше се началникът на охраната.

В склада младши сержантът вече се отегчи да наблюдава надуването на балоните. Той извади цигара и понечи да я запали. Ейнджъл изкрещя:

— Веднага я загаси!

Ефрейторът се стресна.

— Какво има? Нали ги пълниш с хелий? Хелият не гори.

— Изгаси я, ти казвам. Полковник Маккини заповяда тук да не се пуши.

Военният измърмори:

— По дяволите! — после пусна цигарата на пода и я стъпка с подметката си.

След като се увери, че не са останали никакви искри от нея, Ейнджъл продължи да пълни балоните от различни бутилки.

Вярно е, че хелият не гори, но работата беше в това, че нито една от бутилките не бе пълна с хелий. В първата бутилка имаше пропан, във втората — фосфор, а в третата — смес от кислород и ацетилен. Предишната нощ Ейнджъл имаше грижата да остави само по толкова хелий в бутилките, колкото да могат балоните да се вдигнат във въздуха.

Ейнджъл пълнеше белите балони с пропан, червените — с кислород — ацетиленова смес, а сините — с фосфор. Когато балоните се спукат, фосфорът ще послужи за запалително вещество, като първоначално ще се съедини с кислорода, така че всички в диаметър до петдесетина метра ще останат без въздух. Фосфорът моментално ще се превърне в гореща, лепкава течност, която ще се изсипе върху главите на хората и ще ги изгори. Термичният ефект ще блокира дробовете им, а въздушната вълна от взрива ще изравни със земята пространството наоколо. Ще бъде красиво!

Ейнджъл се изправи и вдигна очи към пъстроцветните балони, които се полюшваха елегантно точно под тавана на склада.

— Свърших.

— Окей — каза сержантът. — Сега трябва само да избутаме тая феерия в залата, за да се позабавляват гостите.

После извика четирима свои подчинени:

— Помогнете ми да изкараме балоните.

Ейнджъл отвори широко вратата на залата за приеми. Вътре имаше богата украса от американски флагчета и червени, бели и сини панделки. В другия край бе платформата за оркестъра.

Вече бяха пристигнали доста гости, които се подкрепяха с това-онова от отрупаните шведски маси в двете страни на залата.

— Красива е — каза Ейнджъл. Само след един час ще се покрие с обгорели трупове.

— Може ли да я снимам?

Сержантът сви рамене:

— Защо не? Хайде на работа, момчета!

И те изоставиха Ейнджъл и започнаха да изтикват надутите балони в залата, а те се заиздигаха плавно високо над главите на гостите.

— По-внимателно, по-внимателно — предупреди Ейнджъл.

— Не се притеснявай — отговори сержантът, — няма да спукаме ценните ти балони.

Ейнджъл стоеше на прага, гледаше как ярките цветове се втурваха нагоре и сякаш образуваха дъга, и се усмихна. До тавана се сгушиха хиляда малки, красиви смъртоносни облачета. Ейнджъл извади фотоапарат от джоба си и пристъпи през прага.

— Ей! Вътре не може — извика сержантът.

— Само да направя една снимка, за да покажа на дъщеря си.

Обзалагам се, че дъщерята си я бива, ухили се ехидно сержантът.

— Е, добре, ама не се бави!

Ейнджъл погледна към входа отсреща. Тъкмо влизаше посланик Ашли с двете си деца. Ейнджъл се ухили самодоволно. Всичко е точно.

Когато сержантът се обърна към склада, Ейнджъл набързо закрепи фотоапарата под най-близката маса — нищо не се виждаше под покривката. Взривното устройство бе нагласено да взриви балоните автоматично след един час.

Ефрейторът се приближи и Ейнджъл каза:

— Готово е.

— Ще те съпроводя навън.

— Благодаря.

След пет минути Ейнджъл вече се отдалечаваше по улица „Александру Сахиа“.

Въпреки че нощта бе гореща и влажна, пространството около резиденцията на американското посолство приличаше на истинска лудница от народ. Полицията се опитваше да спре потока от стотици любопитни румънци, които продължаваха да прииждат. Всички светлини наоколо бяха включени и сградата блестеше на фона на черното небе.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?