Осмият ден [bg]

— Да ви „вкарам“ ли?

— Да. За да поговоря с някой вътрешен. Да разбера какво става. Какво правят…

Ънгър обърна длани нагоре и поклати глава.

— Невъзможно — отвърна той. — Искам да кажа, мога да ви закарам там, но ще стигнете само до рецепцията. Това е истинска крепост.

— Аха.

— Мога обаче да ви кажа какво правят. Лекуват рак.

Беше ред на Дани да се усъмни.

— Нима?

„Странно, Зебек не изглежда такъв човек…“ — помисли си той.

— Да, точно така. Първо се занимават с рака на гърдата и после ще продължат с други видове тумори. — Ънгър разпери ръце. — Мащабно начинание.

— Рак на гърдата — повтори Дани.

— Тъкмо затова Джейсън напусна „Протеин Дайнамикс“. Така имаше възможност да направи нещо значимо. Това не беше просто… измишльотина! Не беше само теория. Майката на Джей почина от рак на гърдата и това отчасти беше причината. И разбира се, това означаваше много пари. Накрая. Но не беше най-важното. Занимаваха се с важна научна работа. Строяха противотуморни бомби, някакви наногранати, които проникват в раковите клетки — единствено в тях — и ги унищожават. И естествено, технологията щеше да бъде приспособена за други видове рак.

Дани се намръщи. Колкото повече научаваше, толкова по-малко знаеше.

— По-рано казахте, че Джейсън се безпокоял за нещо. Нещо в работата.

Ънгър кимна с глава.

— За сивата слуз.

Дани запремигва.

— Какво?

— Джей дълго време смяташе, че цялата история със сивата слуз е измислица. Обаче напоследък… се безпокоеше за това.

— За какво говорите?

Ънгър се изненада.

— За проблема със сивата слуз!

— Какво означава това?

— Не знаете ли?

Дани поклати глава.

Ънгър въздъхна. Замисли се за миг.

— Ами, това е… краят на света. Меко казано.