Звездните рейнджъри

С всяка изминала година везните се накланяха в наша полза. Професията ни изисква да проявяваме мярка.

— Време е, сър — зад открехнатата врата на кабината ми стоеше моят стажант, „трети лейтенант“ Беарпо. Той изглеждаше ужасно млад и също толкова безобиден, колкото са били неговите предци — ловците на скалпове. Едва се сдържах да не се усмихна.

— Добре, Джими. — Вече бях екипиран. Отивахме право в салона за подготовка на скокове. Докато вървяхме, аз го напътствах:

— Ето какво ще ти кажа, Джими. Стой близо до мен, но не ми се мотай в краката. Чувствай се вътрешно свободен и използвай хладнокръвно възможностите на въоръжението си. Ако ме ранят и сдам багажа — ти оставаш шефа. Но ако имаш малко ум в главата си, ще заповядаш на своя взводен сержант да подава сигналите за действие.

— Да, сър.

Щом влязохме вътре, взводният сержант призова за внимание и отдаде чест. Аз отвърнах на поздрава му, казах „Свободно!“ и започнах огледа на първо отделение. На Джими поверих второто. После аз също инспектирах второ отделение, като проверих всичко у всеки. Моят взводен сержант бе много по-стриктен от мен, така че не открих никакви неизправности. По принцип никога не попадам на сериозни нарушения на този етап, но хората ми се чувстват по-сигурни, когато техният Старец внимателно огледа снаряжението им — нали това ми влиза в задълженията.

Отново застанах в средата на корабното помещение.

— Още един лов на Дървеници, момчета. Но този път ще бъде малко по-различно, както вече знаете. Тъй като те продължават да държат в затворите си пленници, ние не можем да използваме планетарни бомби срещу Клендату. Ето защо сега ще се спуснем долу, ще се намърдаме в тунелите им и ще отървем нашите. Помощният модул няма да кацне в края на операцията, за да ни прибере, а за да ни донесе още амуниции и провизии. Ако бъдете пленени — дръжте си езиците зад зъбите и не треперете, защото зад вас стои не само цялата бойна част, но и цялата федерация; ще дойдем да ви измъкнем. И помнете, че същото очакват момчетата от „Блатната Лисица“ и „Монтгомъри“. Тези от тях, които са все още живи, сега разчитат на нас. Те знаят, че няма да ги изоставим, защото сме МП. И ето, ние отиваме да хванем Дървениците за гушите. Ще действаме заедно с мнозина от нашите, които ще ни помагат. Огромни сили са съсредоточени на орбита. Всичко, за което трябва да се погрижим, е да прочистим нашия малък парцел и да свършим успешно една малка част от общата работа. Репетирахме неведнъж и знаем как да го постигнем. Накрая искам да ви кажа още нещо. Точно преди да излетим получих писмо от капитан Джелал. Той пише, че вече е свикнал с новите си крака, които функционират много добре. Поиска да ви предам също, че мисли за вас… и се надява имената ви да се покрият със слава! Същото очаквам и аз. Пет минути за свещеника!