Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан и Коуве се спогледаха. И професорът бе забелязал това украшение. Ново доказателство, че нападението срещу тях е било организирано тук.
Натан усети внезапен прилив на гняв. Това племе не само бе изтребило половината им експедиция, но и бе държало цели четири години в плен един от оцелелите членове на експедицията на баща му.
Коуве очевидно забеляза тази промяна в настроението му.
— Кротувай, Натан. Нека първо чуем какво ще ни кажат. Водачът заведе дребния индианец при тях и после почтително се отдръпна.
Индианецът огледа групата, като задържа очите си последователно върху всеки един от тях. Леко ги присви, когато видя Тортор. Накрая посочи носилката и се обърна към Олин и Дзейн:
— Доведете ранения — каза индианецът на лош английски. — Другите да останат тук.
След тези прости нареждания дребният човек се обърна и се запъти към огромното дърво с бяла кора.
Никой не помръдна. Удивлението от английския говор се оказа по-силно от гнева.
Олин и Дзейн също не помръднаха.
По-високият индианец им махна сърдито с ръка и им даде да разберат, че трябва да последват съплеменника му.
— Никъде няма да ходите — нареди сержант Костос. Редник Карера също направи крачка напред. И двамата държаха оръжието си в готовност. — Няма да се делим.
Индианецът се намръщи и посочи отдалечаващата се малка фигурка.
— Лечител — каза на английски. — Добър лечител.
Използването на този език отново ги изуми.
— Сигурно са научили езика от експедицията на баща ти — прошепна Ана.
Или от самия него, помисли си Натан.
— Според мен трябва да се подчиним — каза Коуве на Кели.
— Не вярвам да мислят да сторят нещо лошо на Франк. За твое спокойствие мога да го придружа.
— Няма да се отделя от брат си. — Кели пристъпи по-близо до носилката.
Дзейн също имаше възражения:
— Никъде няма да ходя. Ще остана тук, дето има хора с пушки.
— Не се безпокой — каза професорът. — Аз ще те сменя, й без това е мой ред.
Дзейн с удоволствие се освободи от носилката. След това веднага се скри зад гърба, на намръщения сержант Костос. Кели се запъти към Олин.
— Аз пък ще сменя теб. — Руснакът понечи да възрази, но тя веднага го прекъсна: — По-добре се опитай да поправиш Джи Пи Ес-а. Ти си единственият от нас, който може да ремонтира това чудо.
Макар и неохотно, Олин се съгласи и и подаде дръжките на носилката. Тя за миг се огъна от тежестта й, но после зае устойчиво положение. Натан й се притече на помощ.
— По-добре аз да помогна на Франк, а ти върви след нас — предложи той.
— Не! — отвърна тя със стиснати зъби и погледна към колибата. — Ти по-добре се опитай да разбереш какво се е случило тук.
Преди да успее дай възрази, Кели тръгна напред. Индианецът с видимо облекчение ги поведе към гигантското дърво.
Натан отново погледна към постройките, скрити в клоните му. Реши, че и баща му бе наблюдавал тази гледка. Опита се да потърси връзка между неговата смърт и това, което виждаше. Проследи с поглед как Кели и Коуве изчезнаха във вътрешността на дървото.
Останалите членове на екипа започнаха да свалят раниците си. Натан отново заразглежда пустата колиба. Екранът на лаптопа осветяваше стаята с призрачна светлина, която навяваше усещане за самота. Въздъхна и се замисли за съдбата на предишната експедиция.
Кели, изкривила се под тежестта на носилката, премина през отвора в грамадния ствол. Вниманието й бе раздвоено между ранения Франк и странната обстановка около нея.
Бинтовете на Франк бяха напълно подгизнали от кръв. Бяха ги накацали мухи, радващи се на достъпната храна. Той се нуждаеше от кръвопреливане, и то колкото се може по-скоро. Тя се опита мислено да си представи нещата, които щяха да й потрябват: система за кръвопреливане, нови бинтове, още морфин и антибиотици. Бе длъжна да запази живота му до пристигането на хеликоптера.
Макар сърцето й да бе изпълнено с ужас и страх, не можа да не се удиви от това, което видя. Бе очаквала да види криво и неудобно стръмно стълбище. Вместо това видя удобен коридор с формата на виещ се нагоре тунел. Стените му бяха сякаш полирани и имаха цвят на пчелен мед. Бяха украсени със сини отпечатъци на човешки длани. На всеки десетина метра имаше тесен прозорец, наподобяващ бойница на замък, през който влизаше ярка слънчева светлина.
Кели и Коуве продължиха да следват индианеца. И подът бе гладък, но все пак достатъчно грапав, за да има сцепление с краката им. Наклонът уж бе слаб, но Кели бързо се задъха. Страхът обаче й даде сили да продължи. Страхуваше се не само за брат си, но и за всички останали.