Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Докато оглеждаше великана, забеляза още нещо. Дори и това грамадно дърво бе заселено. Върху по-големите клони, непосредствено до ствола, бяха разположени на групи малки колиби. Натан с удивление съобрази, че бяха построени така, че да наподобяват гроздовете с плодове.
Водачът им премина между два огромни извити корена и изчезна в тяхната сянка. Натан се доближи до дървото и забеляза, че това, което бе взел за сянка, всъщност бе дъгообразен отвор в основата на дървото, сиреч вход. Отново погледна постройките. От тях не се спускаха никакви стълби, направени от лиани. Как в такъв случай можеше да се стигне до жилищата? Дали в ствола на дървото имаше виещ се тунел, водещ нагоре? Натан реши да провери. Мани обаче го хвана за ръката.
— Виж. — Биологът посочи нещо встрани от тях.
Едва сега Натан, задълбочил се в разглеждането на великана с бяла кора, забеляза една дървена къщичка върху ливадата. Бе построена грубо, но солидно от дървени трупи и имаше покрив от палмови листа. Някак си не бе на мястото си. Бе единствената постройка, разположена върху самата земя.
— Това върху покрива и да не би да са слънчеви панели? — озадачи се Мани.
Натан присви очи и посегна към бинокъла си. И наистина върху покрива имаше два малки плоски черни панела, които блестяха на утринната светлина. Приличаха на слънчеви панели. Натан разгледа постройката по-внимателно. Нямаше прозорци. Вратата представляваше рогозка от палмови листа.
До вратата на колибата Натан видя нещо познато, блестящо на слънцето. Дълга тояга от змийско дърво, полирана до блясък от дългогодишно използване. На единия си край имаше пера от птицата хоко.
Натан за миг реши, че ще изгуби съзнание.
Тоягата принадлежеше на баща му.
Отмести бинокъла си и тръгна към колибата.
— Ранд! — извика зад гърба му Костос.
Натан обаче не го чу. Краката му сами започнаха да тичат. Останалите го последваха. Включително Дзейн и Олин, задъхани под тежестта на носилката.
Натан продължи да тича към колибата. Изведнъж спря. Дъхът му секна. Устата му пресъхна, когато разгледа отблизо тоягата. Върху дървесината бяха издълбани два инициала: „К“ и „Р“.
Карл Ранд.
Очите на Натан се изпълниха със сълзи. Когато баща му изчезна, той отказа да приеме, че е мъртъв. Необходима му бе някаква дори и най-малка надежда, за да не изпадне в плен на отчаянието и да може да доведе докрай работата си. Дори и когато парите му свършиха и се видя принуден да се откаже от търсенето, не се разплака. Мъката му постепенно еволюира в депресия. В тъмна яма, в която продължи да пропада през изминалите четири години.
Сега обаче видя доказателство, че баща му е минал оттук. По бузите му потекоха сълзи. Не допусна, че е все още жив. Такива чудеса ставаха само в книгите. Личеше си, че колибата отдавна не е била обитавана. Пред входа й се бяха струпали изсъхнали листа, навеяни от вятъра. Върху тях нямаше следи от стъпки.
Натан направи крачка напред и отмести рогозката. Вътре бе тъмно. Извади фенерчето от джоба на якето си и го включи. Малък пака, безопашат плъх, примига и избяга през цепнатина в отсрещната стена. На пода имаше дълбок слой прах. По него, изпражнения от дребни гризачи и следи от лапичките им.
Натан освети помещението.
При задната стена имаше четири люлки, окачени за тавана, празни и неизползвани. До тях, малка дървена масичка. Върху нея бе разположено лабораторно оборудване, включително и портативен компютър. Разпозна малкия микроскоп и бурканите за събиране на образци. Принадлежаха на баща му. Отвори капака на лаптопа. Той веднага оживя, което го изуми. Отстъпи крачка.
— Това са слънчевите батерии — обади се Мани от вратата. — Все още го захранват.
Натан почисти ръцете си от паяжините.
— Баща ми е бил тук. Това оборудване е негово.
— Индианецът идва — съобщи им Коуве. — И не е сам.
Натан задържа още миг погледа си върху компютъра.
Лъчът от слънчева светлина, преминаващ през вратата, бе изпълнен с прашинки. Стаята ухаеше на етерични масла и на изсушени палмови листа. Това ухание обаче бе примесено с мириса на пепел и на време. Никой не бе стъпвал тук поне половин година.
Какво се бе случило с експедицията?
Натан разтри очи и се обърна към вратата. Видя, че към колибата се приближава индианецът, боядисан в черно. До него вървеше дребен човек, съвсем нисък индианец, висок не повече от метър и двайсет сантиметра. Мургавата му кожа не бе татуирана, ако се изключеше добре известният им знак татуиран в червено върху корема му. Точно над пъпа му се виждаше синьото изображение на човешка ръка.
Натан излезе от колибата и се присъедини към групата.
Ушите на новодошлия бяха пробити и от тях висяха пера, наподобяващи украшенията на племето яномамо. На челото си човекът имаше превръзка, украсена от огромно насекомо. Черната му черупка ярко блестеше. Бе един от хищните скакалци, които убиха ефрейтор Йоргенсен.