Последният оракул

— Бивш агент, ако трябва да сме точни — каза той и сви рамене. — Нещо като пенсионер.

Грей остана нащрек, но не виждаше с каква друга освен очевидната цел можеше да ги е освободил Мастерсън.

Бившият агент на британското разузнаване продължи в скороговорка:

— Вербуваха ме след като завърших Оксфорд и ме пратиха в Индия по време на съветската окупация на Афганистан. Преди десет години се оттеглих от активна дейност, а после ми предложиха много пари да шпионирам Арчибалд и така се забърках в тази каша. Бързо разбрах, че руснаците стоят зад цялата история, така че се свързах с МИ6 и ги информирах как стоят нещата. Операцията получи гриф нисък приоритет. Никой не сметна, че работата на Арчибалд е заплаха за световната сигурност. Честно казано, аз бях на същото мнение. Поне докато не го отвлякоха и накрая не го убиха във Вашингтон. Опитах се да бия тревога в МИ6, но кой ти слуша стара кримка като мен. Не можех да стоя и да чакам. Наречете го вкоренен инстинкт, навик от доброто старо време. Усещах, че се готви нещо дяволски голямо. Така че след като изгубих Арчибалд, нямах друг избор, освен да използвам вас, за да ускоря нещата.

— Използвал ни бил — каза Ковалски. — Ония убиха Абе.

Мастерсън примижа.

— Опитах се да ги спра, но той беше твърде бърз с онзи свой бич. — Поклати тъжно глава. — Може пък тази игра наистина да е за младоци.

— Я чакай малко! — възкликна Ковалски, наредил някое и друго парченце от пъзела в главата си. — Ти и мене искаше да застреляш!

Грей махна с ръка.

— Онова беше театро.

Мастерсън кимна.

— Трябваше да изглежда убедително.

— Е, мене определено ме убеди, да знаеш! — възкликна с възмущение Ковалски.

— И слава Богу, че докарах нещата дотук. — Мастерсън се обърна към Грей. — Тъпото копеле се кани да свети маслото на половината световни лидери. Днес.

— Какво?

Мастерсън ги поведе към стълбищна клетка до старата стражева будка и сниши глас:

— Долу има още пазачи. Мен ме оставиха тук, на сигурно място. Затворник също като вас, макар и неофициално. Отивам да изведа Елизабет и д-р Росауро. — Той махна към продължението на коридора след стражевата будка. — С помощта на тази ваша снажна колежка току-виж сме се добрали до телефон, за да вдигнем тревога.

— Вземи и Лука — каза Грей. Колкото повече снижеше риска за цивилните в групата си, толкова по-добре. А и присъствието на циганина можеше да се окаже решаващият фактор, който да убеди Росауро, че Мастерсън е на тяхна страна.

Лука кимна в знак на съгласие.

— Добре. И той ще ми е от полза — каза Мастерсън. Измъкна руско военно уоки-токи от джоба на сакото си и го връчи на Грей, за да държат връзка. — А междувременно…

Грей довърши вместо него:

— Аз трябва да спра сенатор Солоков.

Мастерсън кимна.

— Имаш по-малко от час. Не знам какво е замислил, но е свързано с церемонията при саркофага.

— Каква церемония?

Мастерсън извади лист хартия от джоба си, разгъна го и го подаде на Грей.

— Ще похлупват стария чернобилски саркофаг — каза той и посочи листа. — С огромен стоманен хангар.