Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
— Олеле, божичкоооо!
— Какво? Да нямам червило по зъбите? — Разтърквам резците си с пръст. Забелязвам, че по годежния ми пръстен е полепнал сапун — свалям го и започвам да го чопля с нокът. Фай изглежда страшно разстроена.
— Адски много съжалявам. Нямам представа как е станало. Разпратих съобщения по мейла. Адресът му е попаднал автоматично сред другите.
— На кого бе? — Фай не е в състояние да ми отговори, тъй като се взира в нещо зад гърба ми. Напомня ми на втрещен заек, прикован в светлината на фаровете на приближаващ камион. Обръщам се.
Аз съм заекът.
— Дарън? Дарън?! — Не мога да повярвам, че е той. Месеци наред се опитвам да повярвам, че повторна среща с Дарън би била най-лошото, което може да ми се случи, но сега, когато тази среща е реалност, съм длъжна да призная, че всъщност е най-хубавото. Тълпата наоколо магически изчезва и в салона оставаме само ние двамата. Което е истински кошмар, тъй като езикът е залепнал за небцето ми и не ми идва наум нищо подходящо. Напъхвам пръстена в джоба си.
Умопомрачителен мъж.
Не само че напълно съответства на образа от бляновете и спомените ми от последните шест месеца, но е още по-красив.
Очаквам да ме залее с водопад от гневни упреци, които бързам да отклоня предварително, задавайки вежливо-официален тон на разговора:
— За партито ли идваш? — Иде ми да се гръмна. Мисля, че е справедливо наказание за подобно изтъркано клише, но не ми се намира пушка подръка.
— Така ми се струва — отвръща той и се ухилва и потръпва едновременно.
— Браво, браво, толкова се радвам. — Това по става. Хем е честно, хем е директно. Зная, че честността и умението да се говори без заобикалки са качества, които Дарън високо цени. — Не очаквах да те срещна тук — бързам да поясня. — Понеже не съм те поканила лично. — Кошмарно. — Искам да кажа, че поканите не съм ги изпращала аз де. — Той ме гледа объркано. — Ти не си падаш по такива забавления, нали? — Гласът ми най-сетне секва и аз млъквам. Подозирам, че ни олеква и на двамата.
Стърчим неловко и гледаме как околните се забавляват. Най-сетне Дарън ме пита:
— Трикси ще идва ли?
Смазана съм. Дошъл е заради Трикси. Не заради мен.
Не че има шанс да е дошъл заради мен. Не и след като напълно го бях отрязала в продължение на цели шест месеца.
Нито пък е редно да искам да е дошъл заради мен. Сгодена съм за Джош и вече не се впускам в случайни връзки. Мъча се да си втълпя, че ревността е ленив остатък от предишния ми живот.
— Нямам представа. Мисля, че Фай сама не знае кого е канила, съдейки по изражението й, като те видя. Но ако дойде, неминуемо ще закъснее — додавам кисело. Той се е ухилил до уши. По нищо не личи да е разочарован, че Трикси може и да не се появи. Може би му е хрумнало за нея единствено понеже аз се държа като пълна идиотка. — Гостите са доста подбрани.
— Трогнат съм.
И за да не си помисли, че и аз съм трогната, бързам да поясня:
— А твоето име е попаднало в списъка случайно. Допуснали са грешка при персонализирането на поканата.
— Ха — прихва той. Дори отмята глава и се смее с глас. Както винаги, не съм сигурна дали споделяме шегата, или аз съм обект на присмеха му. Но не ми пука. Просто ми харесва да слушам смеха му. Действа ми ободрително. Никога не съм чувала по-жизнерадостен звук. — Ти си си все същата, а? — пита.
Истината е, че не съм. А ако му призная, че вече съм сгодена, само ще му дам нагледно доказателство. Устата ми сякаш е заварена.
Чакам да си тръгне, но той стои. Вместо това ме пита:
— Какво ще кажеш за най-новия хотел на Иън Шрейгър?
— Моля?
— Онзи в Бали? — Говори за Интернет-страницата, която ми препрати. Последната, която получих от него — преди девет седмици — беше на тема минерални извори. — Така и не си ми казала. — Дарън ме пронизва с поглед, който спокойно може да разбие на късчета гранитен блок. От препратените линкове личеше, че ги е подбирал с особено внимание. Всеки един от тях се отнасяше към някой разговор от безоблачните дни на нашето щастие. Двете седмици, когато се държахме като двойка. Двете седмици, когато бяхме двойка.
Прокашлям се:
— Аз… аз често посещавам сайта на Старски и Хъч. — Ъгълчето на устните му едва забележимо трепва. — И в сайта за историята на Оскарите. Всъщност всички статии бяха много интересни.
Дарън кима. Сковано и напрегнато. И едва забележимо. Нуждая се от питие. Не смея да се доближа до подноса с шампанско, да не би да използва случая да си тръгне; вместо това правя знак на един келнер и настоятелно го моля да ни донесе две чаши.
Дарън приема питието, но сякаш се чувства неловко.