Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
— Сватбата? — опитва се да ми помогне Фай. Благодарна съм й.
— Н-да, сватбата.
— Но истинската причина е, че още си падаш по Дарън.
— Не съм казвала подобно нещо.
— О, стори ми се, че именно това казваш.
Поредното такси. Този път до дома на Джош. Заварвам го на плейстейшъна. Без да откъсва очи от телевизора, ме осведомява, че в хладилника има бира.
— Какво неочаквано удоволствие! — крещи от другия край на къщата, докато се мотая из кухнята. — Какво си си наумила? Ако ще ме питаш за шаферите, не се тревожи, вече говорих с майка ти. Тя спомена нещо и за медения месец. Вече отмених резервацията за бънджи-скокове от пристанището на Сидни.
Връщам се в дневната с бирата в ръка и не губя време да гадая дали се майтапи, или говори сериозно.
— Не, няма нищо общо със сватбата, просто… хайде да изключиш този компютър. Мога да ти предложа някои по-забавни играчки.
Буквално се нахвърлям върху него и му запушвам устата, за да не му дам възможност да коментира кошмарната прелъстителна реплика. На бърза ръка разкопчавам ризата му и я свалям от раменете му. Задърпвам колана му, покривайки с френетични целувки гърдите и врата му.
— Закъде си се разбързала? — недоумява той, опитвайки се да превърне трескавите ми целувки в блажени ласки.
— Време е — отсичам. — Прекалено дълго отлагахме.
Това изречение е достатъчно да го мотивира. В крайна сметка е мъж. Скача и се запътва към спалнята. Аз го следвам. Бързо се разсъбличаме. Той сгъва дрехите си, някои окача на закачалки. Настаняваме се в леглото и правим секс.
Личи си, че иска да ми достави удоволствие. Гали косите, бедрата, гърдите ми. Сгушвам се във врата му и стискам очи. Безсмислено е. Дарън сякаш е татуиран от вътрешната страна на клепачите ми.
Всичко минава съвсем добре, наистина доста прилично. Дори изпитвам нещо подобно на оргазъм, макар и да не достигам пълна кулминация, но и бездруго рядко ми се случва.
Лежа по гръб и се взирам в тавана. Джош се повдига на лакът, с лице към мен. Придърпвам завивката до подмишниците си. Той погалва косата ми.
— Съжалявам, стана малко прибързано.
— Не, не, беше… добре. Дори чудесно. — Отчаяно се нуждая от цигара.
— Сериозно, наистина ли ти беше… ъъ… приятно? — Иска му се да повярва. — Искам да кажа, ти…
— Да, стигнах докрай. Почти де.
Той с облекчение посяга към цигарите си.
— О, радвам се тогава.
— Да.
Подава ми запалена цигара, а аз се поизправям, като се подпирам на таблата на леглото, за да я изпуша. Вкопчвам се в завивката като девица от викторианската епоха. Пушим в пълно мълчание, гасим фасовете в пълно мълчание.
— Мислиш ли, че постъпваме правилно, Джош?
— Като вдигаме пищна сватба вместо скромно тържество в тесен кръг ли? Определено. Ще бъде голям купон, имаме да каним толкова много хора — моето семейство, твоите колеги, да не говорим за всички онези хора, които наистина искаме да присъстват. В нашия случай определено трябва да се направи голямо тържество.
Затаявам дъх. Като го изпускам, от устните ми се отронва непредвидена реплика:
— Не, имах предвид правилно ли постъпваме, като се женим?
Двоен риск.
Чоплене на душата под въздействието на джина — най-гнусната разновидност.
— Е, ако просто живеем заедно, пак ще се налага да спиш с мен — шегува се Джош. — Поглеждам го и установявам, че е потресен. Закашля се и пита: — Толкова ли беше зле?
— Не — усмихвам се, разрошвам косата му и лепвам шумна целувка на страната му. — Напълно оправда славата си на шампион.
Прихваме да се смеем, аз и моятнайдобърприятелДжош. За пръв път след годежа се чувствам малко по-спокойна в негово присъствие. Очевидно причина за напрежението е бил сексът. Сега, след като разрешихме този въпрос, се чувствам по-добре. Отново можем да разговаряме спокойно. Възползвам се от този факт и продължавам:
— Просто се безпокоя, че никой от двама ни не знае как се прави това. Не сме имали продължителни връзки…
— Защото не сме били с подходящите хора. Създадени сме един за друг.
Разбира се.
— Да, но моите родители са разведени, а твоите са заедно само напук един на друг. Надали това са най-подходящите примери в живота. — Защо се опитвам да натисна бутона за самоунищожение? Бракът с Джош е именно онова, което искам. Защо му пускам такива мухи?
— Десетки хора се справят.
— И десетки други не успяват — мрачно възразявам. После си напомням, че онези, които не успяват, са се оженили с погрешна мотивация — подмамени от лъст, страст, неконтролируема любов. Ние с Джош сме съвсем друг случай. Ние се женим, защото си приличаме. Защото сме съвместими. Защото се чувстваме удобно един с друг.