Бебето е мое

- Госпожо Глайд, искам да ви помоля за разрешение да изведа дъщеря ви на разходка.

Тя усети как дъхът й секва. Джим за първи път идваше в къщата след онази нощ преди две седмици, когато му беше отказала. В последвалите дни знаеше, че е постъпила правилно, ала нощем, когато съпротивителните сили на разума й отслабваха, й се щеше нещата да бяха различни. Никога не бе очаквала, че той е в състояние за втори път да преглътне гордостта си и да изиграе ролята на учтив ухажор.

Ани обаче очевидно не намираше нищо странно в това.

- Не се отдалечавайте от къщата - предупреди го тя.

Едно мускулче върху челюстта му потръпна, но той й кимна сковано.

- Добре тогаз. - Костеливите пръсти на майка й се забиха в кръста на Лин. - Върви, Амбър Лин. Джим те покани както си му е редът. И гледай да си любезна, а не само да се сопваш, както правиш с мен напоследък.

- Да, госпожо. - Лин слезе по стъпалата, обзета от желание да се разсмее, въпреки че очите й се насълзиха.

Ръката на съпруга й се обви около нейната. Той сведе поглед към нея и топлите златисти пръски в лешниковите му очи изведнъж й напомниха колко нежен бе по време на трите й бременности. Когато бе по-дебела отвсякога, я целуваше по корема и й казваше, че е най-красивата жена на света. Докато ръката й се сгушваше като малка птичка в голямата му длан, гя си помисли

колко бързо бе забравила доброто, спомняйки си единствено лошото.

Той я поведе към пътечката, която свърваше в гората, и въпреки предупреждението на майка й, много скоро се отдалечиха от къщата.

- Хубав ден - каза той. - Малко топличък като за май.

-Да.

- Колко е тихо само.

Лин се учудваше, че продължава да се обръща към нея, сякаш току-що се бяха запознали, но побърза да се присъедини към него в това място, където никой от тях не беше наранявал другия.

- Тихо е, но на мен ми харесва.

- Никога ли не ти става самотно?

- Има много неща за правене.

- Какви?

Той я погледна и Лин беше поразена от настойчивостта на изражението му. Искаше да знае как е прекарала деня! Искаше да я слуша, докато тя говори. С огромна наслада заразказва.

- Всички ставаме рано. Аз обичам да се разхождам в гората по изгрев слънце, а когато се прибера, снаха ми... - Тя поспря и го погледна с крайчеца на окото си. - Името й е Джейн.

Той се намръщи, но не каза нищо. Навлязоха още по-навът-ре в гората, където от двете страни на пътеката растяха рододендрони и планински лаври, както и туфи теменужки, нарциси и същински килим от някакво цвете, разцъфнало във виненочервено. Два кучешки дряна празнуваха с бели водопади спасението си от плесените, погубили толкова много от растителните видове в планините на Каролина. Лин вдъхваше дълбоко плът-ното, влажно ухание на земя, която миришеше на нов живот.

- Докато се върна от разходката си, Джейн вече е готова със закуската - продължи тя. - Майка ми иска бекон и яйца, но Джейн приготвя палачинки от пълнозърнесто брашно или овесена каша с пресни плодове, така че когато вляза в кухнята, обикновено заварвам как Ани се опитва да подхване кавга с нея. Само че Джейн е хитра и се справя с мама по-добре от когото и да било в семейството ми. Когато приключим със закуската, слушам музика, докато почиствам кухнята.