Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
Единствен Кент възрази срещу идеята да се върнат в планините без мен. Оставих го да протестира, докато аргументите му не свършиха и сам не стигна до заключението, че планът ми е добър. Кент си е такъв. Ако не го притискаш, накрая ще се съгласи с теб.
Станах, разкърших рамене и се протегнах под топлото слънце.
— Ще ви настигна по пътя, братя.
— Веднага ли тръгваш? — попита Макин и остави бутилчицата си.
— Да, освен ако не държиш да пием, докато всички не изгорим от слънцето, не почнем да ревем, да се кълнем в неумирающа любов и да се прегръщаме за сбогом? — рекох.
Райк плю. Изглежда, беше наследил от Роу ролята на плюещия.
— Вашият път лежи натам — продължих аз и посочих на север. — Види ми се редно да отбележа, че първата четвърт миля от него минава по улица с няколко обещаващи на вид бардака. Нямате бърза работа, така че… Колкото до мен, аз смятам да понауча това-онова за корабите.
Тръгнах с бавна стъпка след сянката си по напечения калдъръм.
— И се грижете добре за Барт — извиках през рамо.
Братята вдигнаха бутилчиците си и пиха за мое здраве.
— Ще се видим на пътя — ревнаха до един, дори Райк.
И ако Макин не беше там, сигурно щях да се отърва от тях още в този момент.
40.
В голямо пристанище като Барлона пристават стотици кораби. Повечето са търговски и плават в крайбрежни води, натоварени със стоки, които са евтини в началната точка на курса и достатъчно скъпи в крайната. Простичко уравнение, което носи висока печалба на теория, но е съпроводено със сериозни рискове на практика. Има и бойни кораби, които на теория са собственост на барлонския принц и служат на общото благо. На практика, отново, нещата стоят по̀ иначе. На практика най-богатите търговци решават кого да сложат на трона, а основното предназначение на бойните кораби е да охраняват собствените им търговски маршрути.
Сред търговските гемии и бойните кораби на принца тук-там се виждаха чуждоземни съдове за презокеанско плаване с по три и повече мачти, корпусите им бяха високи, строени за дълбоки води. Имаше дори един огромен кораб от болно дърво, два пъти по-голям от най-големите си събратя, сивите дъски на корпуса му враснали една в друга и все още наполовина живи въпреки трионите и брадвите на дървосекачите. Ракообразни с размерите на супена чиния лепнеха по корпуса му дори над ватерлинията, мъже с бакърена кожа щъкаха по палубите, заети с дребни ремонти.
Часове наред зяпах големите кораби от далечни брегове и техните екипажи — жълти мъже от Дълбокия изток, черни мъже от многобройните кралства на Африк, мургави моряци с тюрбани и къдрави бради, крачещи по дъхавите палуби над трюмове, пълни с подправки. Спомних си думите на принц Орин. За това колко малък бил моят свят и колко голямо невежеството ми. Може и така да беше, но моряците и техните капитани, тези истински пътешественици, до един знаеха за империята, нищо че тя отдавна се беше разпаднала на съставните си части. Следователно имахме нещо общо, от което да започнем.
Знаех, че Макин и другите ме следват, видял ги бях почти веднага. Макин бе проявил благоразумието да остави Райк, вероятно в някой от бардаците. Райк трудно ще остане незабелязан дори в навалицата на барлонските улици. Добре се беше сетил да остави Райк, но щеше да е още по-добре, ако сам беше останал в някой бардак с все Кент Червения. Грамло можеше и да не видя. Той умее да се слива с пейзажа.
По-малките и по-невзрачни търговски гемии бяха хвърлили котва по краищата на голямото пристанище. Поклащаха се край паянтови кейове в близост до запуснати складове, разделени от опасни улички, където вонята на развалена риба беше толкова силна, че ми се насълзиха очите. Тръгнах след двама гологърди мъже, които мъкнеха буре по подвижното мостче на „Морска коза“.