Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
След като си припомни съвета на Бени, откъсна дълга ивица от чаршафа на сламеника си, уви го няколко пъти около гърдите си и ги пристегна здраво. Когато приключи, погледна надолу и въздъхна. Дори така никой нямаше да я помисли за момче.
Бързо се облече, като остави корсета си хлабав, за да скрие извивките си, а косата си върза на чорлав кок.
Момчетата се размърдаха, щом сложи кашата да ври и паниците на масата. До изгрев цялата къща вече се беше оживила и Люсик изпрати момчетата да свършат сутрешната си къщна работа за последен път.
Коуби си беше тръгнал още преди закуска, но Рена предположи, че така и така не е имало смисъл да остава. Макар да не отказваше подслон, Харл не канеше всеки на масата си. Рена съжали, че не можа да се извини за поведението на баща си, пък и за своето. Беше провалила нещата и за двама им.
След сутрешната работа около фермата Харл впрегна каручката и откара всички нагоре през Градски площад до Хълма на Богин за кремацията. Пристигнаха следобед и на хълма вече се бяха събрали доста хора. Почти всички в Потока на Тибит пиеха Богиново пиво и мнозина дойдоха да почетат Фърнан Богин, който щеше да бъде изгорен.
Свещеният дом беше кацнал на върха на хълма, а пастир Харал стоеше отпред и посрещаше сърдечно всеки гост. Той беше едър човек, още ненавършил петдесет, с могъщи ръце, които се подаваха от навитите ръкави на кафявата му роба.
– Баща ти беше добър приятел и добър човек – каза той на Люсик и го стисна в прегръдките си. – На всички ни ще липсва.
Харал посочи голямата порта.
– Влез вътре и седни на предната скамейка до майка си.
Пастирът се усмихна на Рена и поради някаква причина ѝ смиг-на на минаване.
– Май неблагодарницата е излязла от скривалището си – промърмори Харл, докато сядаха на пейката зад Люсик, Бени и момчетата. Рена проследи погледа му и видя най-голямата си сестра Илейн няколко реда по-назад. Тя седеше до Джеф, Норийн Кътър и децата си. Толкова пораснали бяха!
– Дори не си го и помисляй – процеди Харл, хвана я над лакътя и стисна здраво, щом Рена понечи да ги поздрави. Той така и не беше простил на Илейн, че избяга, макар да се бе случило преди почти петнайсет години. Поради тази причина той не познаваше внуците си от нея.
– Тоя куч’син трябва да е голям смелчага, щом е дошъл – промърмори Харл, взирайки се гневно в Джеф. – Още един ядронски крадец, решил, че щом съм му дал подслон, може да избяга с някое от момичетата ми. Пак добре, че ти не свърши омъжена за онзи негодник, сина му.
– Арлен не беше негодник – каза тъжно Рена, припомняйки си как я беше целунал още като бяха деца. Тя от години му се беше възхищавала и за нея беше сбъдната мечта, че ги обещаха един на друг. Рена отказваше да приеме, че са го изядрили, но ако не беше така, тогава защо не идваше за нея?
– К’во викаш, момиче? – попита разсеялият се Харл.
– Нищо – отвърна Рена.
Церемонията продължи с напевните възхвали на Харал за Фърнан Богин, които той отправяше, докато изписваше защити по брезента, увит около тялото на Богин, за да предпази духа му по пътя му към Създателя.
Когато приключи, изнесоха тялото отвън на кладата, която Харал бе направил, и отдадоха последна почит на Фърнан, докато пламъците го поглъщаха. Рена заедно с всички останали зарисува защити във въздуха и се примоли душата му да избяга от този гъмжащ от ядрони свят, докато огънят изгаряше тялото му.
От другата страна на огъня Илейн гледаше тъжно към нея. Вдигна ръка, за да ѝ помаха и Рена заплака.
След като пламъците поутихнаха, хората тръгнаха да се разо-тиват – някои към къщата на Меада Богин, която беше приговила бюфет за скърбящите, а други поеха към домовете си. Някои бяха дошли отдалече, а ядроните не се спираха заради погребения.
– Аре, момиче, най-добре да потегляме към къщи – рече Харл и я хвана над лакътя.
– Харл Танър! – извика пастир Харал. – Ще ви помоля за секунда само!
Харл и Рена се обърнаха и видяха пастирът да се приближава, помъкнал Коуби, който вървеше, втренчил очи в краката си.
– Какво пък сега? – промърмори Харл.
– Коуби ми разказа за случилото се снощи – каза пастирът.
– Тъй ли? – попита Харл. – А разказа ли ти как ги фанах с дъщеря ми в нечестива прегръдка под собствените ми защити?
Харал кимна.
– Разказа ми и сега той иска да ти каже нещо. Нали така, Коуби?
Коуби кимна и пристъпи напред, забил поглед в ботушите си.
– Съжалявам за това, което направих. Не исках да опозорявам никого и сега смятам да се оженя за Рена, ако ми позволите.