Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Си’урно е страхотно – възкликна Рена – да пътуваш из целия Поток и да посещаваш всички постоянно. Аз никога не се виждам с никого.
Коуби кимна.
– Сега печеля повече, отколкот’ пия, и като събера достатъчно кредити, ще си купя свой собствен кон и ще си сменя името на Коуби Вестоноски. Може даже да си построя къща в Градски площад и да предам работата на синовете ми, като остарея.
– Значи вече мислиш, че можеш да се задомиш и да изхраниш семейство? – попита Рена.
Коуби не беше красавец, но беше добър и силен мъж с потенциал. Тя започваше да осъзнава, че Арлен може никога да не се върне за нея, а животът трябва да продължи.
Коуби я погледна в очите и кимна.
– Бих могъл – каза той, – ако някое момиче се реши да ме вземе.
Рена се наведе и го целуна по устата. Коуби се опули за миг, но в следващия момент отвърна на целувката ѝ и я обгърна със здравите си ръце.
– Знам как се държат съпругите – прошепна тя и си дръпна надолу ризата, за да разкрие гърдите си. – Много пъти съм виждала Бени и Люсик да го правят. Мога да ти бъда добра съпруга.
Коуби изпъшка и зарови муцуна в гърдите ѝ, а ръцете му тръгнаха нагоре по краката ѝ.
Отзад се раздаде силен трясък, който стресна и двамата.
– Какво, по Ядрото, става тук?! – настоя да узнае Харл, хвана Рена за косата и я издърпа от Коуби. В другата си ръка държеше дългия си ловджийски нож, остър като бръснач. Захвърли Рена настрана и опря върха на ножа в гърлото на Коуби.
– Ние само... само... – заекна Коуби, отдръпвайки се колкото се може по-назад, но гърбът му вече опираше стената на заграждението и нямаше накъде повече да мърда.
– За глупак ли ме вземаш, момче? – каза Харл. – Знам какво е било това „само“! Мислиш си, че кат’ съм те подслонил зад защитите ми, можеш да се отнасяш с дъщеря ми като с нек’ва анжиерска курва? Би тря’ало на момента да та изкормя!
– Моля ви! – проплака Коуби. – Не е, каквото си мислите! Аз наистина харесвам Рена! Искам ръката ѝ!
– Абе май искаше нещо повече – изръмжа Харл, натисна острието на ножа и по гърлото на Коуби се стече капка кръв. – Така ли си мислиш, че стават тея работи? Идваш да боднеш момичето, пък после ще ѝ искаш, така ли?
Коуби отдръпна главата си, колкото можа, а по лицето му се смесиха сълзи и пот.
– Достатъчно! – извика Люсик, сграбчи Харл отстрани за ръката и му отне ножа. Харл се извъртя и се изправи, и двамата се озоваха лице в лице, впили гневни погледи един в друг.
– Ня’аше тъй да приказваш, ако беше твойта дъщеря – каза Харл.
– И така да е – отвърна Люсик, – ня’а да те оставя да убиеш човек пред очите на момчетата ми!
Харл хвърли един поглед назад и видя Кал и Джейс да зяпат втрещени от вратата към къщата, докато Рена плачеше в обятията на Бени. Част от гнева му го напусна и раменете му увиснаха.
– Хубаво – рече той. – Рена, тая нощ ше спиш в мойта стая, че да те държа под око. А ти – той отново насочи ножа си към Коуби, който се скова от страх, – ако още веднъж погледнеш момичето ми, ще ти отрежа топките и ще ги дам на ядроните.
Сграбчи Рена отстрани за ръката и я завлече с гневна стъпка към къщата.
* * *
Рена все още трепереше, когато Харл я метна на леглото. Беше си оправила ризата, но и така изглеждаше печално неподходяща и Рена усети погледа на баща ѝ да шари по нея.
– Така ли правиш, като поканим някого в плевнята? – сопна ѝ се Харл. – Обзалагам се, че половината град ми се смее зад гърба!
– Нищо подобно! – отвърна Рена.
– Тъй ли? Пък аз сега трябва да ти вярвам ли? – надсмя ѝ се Харл. – Видях те как му се перчеше днес полугола. Май не само свинете грухтят в обора, докато вестоносчето е наоколо.
Рена нямаше какво да отговори и подсмърчайки, придърпа одеялото, за да покрие голите си рамене.
– А сега пък си самата срамежливост и искаш да се покриеш, така ли? – попита Харл. – Май е късничко, мен ако питаш.
Той си свали гащеризона, метна го на рамката на леглото, хвана края на одеялото и се приплъзна до нея. Рена изтръпна.
– Стига хленчи и заспивай, момиче – скастри я Харл. – Още една от сестрите ти ни изостави и на двама ни се отваря двойно повече работа отсега нататък.
* * *
Рена се събуди и разбра, че баща ѝ се е сгушил до нея и е преметнал ръка отгоре ѝ. Тя потрепери от погнуса и се измъкна от хватката му. Остави го да хърка и избяга от стаята.